Петър Стоянов с прощални думи за Личо Стоунса: Беше най-великият!

Президентът Петър Стоянов сподели пред "Марица" прощалните си думи за музикалната икона на Пловдив Личо Стоунса. Двамата бяха големи приятели, а началото на дружбата им е още от ученическите години. 

Отиде си още една от големите пловдивски легенди – Личо Стоунса. Беше голям. Всъщност, най-големият в България. Чух го като ученик да свири за първи път в салона на тогавашната гимназия „Лиляна Димитрова“. Три години по-голям от мен, Личо вече имаше шумна слава, която го съпътстваше до края на живота му. Били сме щастливци – Томата Спространов беше първият, който разпространяваше любимата ни музика, а Личо Стоунса я свиреше - Пловдив беше центърът на рокендрола – поне така си мислехме. 

              Преди десетина години един друг голям пловдивски китарист и приятел, Гого Алаинов, ми се обади по телефона: „Да знаеш, поканил съм всички „стари муцуни“. И го направих от твое име, за да съм сигурен, че и тези, които не си говорят, ще дойдат.“ Отидох, разбира се. Нали бях „инициаторът“. Всички дойдоха, Личо седна от дясната ми страна. Около масата бяха Стефан Костов-Тето, Господин Господинов-Чоко, Любо Тилев-Овцата, Стефчо Китанов-Хуната, Ванко Филибето, Чавдар Георгиев-Чарли, Николай Балинов, Светозар Нецов и други. Беше страхотна вечер, а Личо – в центъра на вниманието. 

              След това през годините пихме няколко пъти бира в Стария град и винаги с един и същи разговор – младите ни рокаджийски години, когато да имаш дълга коса и да свириш „Ролинг Стоунс“ беше голямо преживяване, защото беше и забранено. 

 
Веднъж Личо ми се обади през нощта - беше намерил в старите сайтове стара моя снимка с Мик Джагър – само, за да ми каже: „Признах те!“

Спомени, спомени…Илия Караянев – Личо Стоунса, почивай в мир! Много те обичахме и те „признахме“ за най-велик още приживе.

Петър Стоянов,

Президент на Р България /1997-2002/