Петте най-смъртоносни епидемии в историята на света

От началото на тази бурна 2020 г. науката работи срещу часовника в изследването на COVID-19, обявена от Световната здравна организация /СЗО/ през март за глобална пандемия Оттогава цифрите за коронавируса продължават да се увеличават, трансформирайки реалността на всички страни от първия до последния детайл от нашето ежедневие.

Въпреки това, погледнати през глобална призма, бройките на COVID-19 все още са далеч от най-смъртоносните му конкуренти в историята, съобщава испанското издание на National Geographic.

1. Черна чума (1347-1351): 75 - 200 милиона смъртни случая

Най-опустошителната епидемия в човешката история, Черната смърт - чумата, убива между 75 и 200 милиона души през 14 век. Внезапното огнище на това заболяване засяга, според сегашните модели за прогнозиране, между 75 и 200 милиона души, което, преведено в процент, е между 30 и 60% от населението на Европа.

Според текущите данни началото на пандемията е имало епицентър в Азия и се е разпространявала по търговски пътища към Европа, докато е достигнала своя връх между 1347 и 1353 г. Въпреки че от векове плъховете са обвинявани за нейния произход, проучване от 2018 г. предполага, че се разпространява чрез бълхи и въшки от хора. Треска, кашлица, петна по кожата и други симптоми като гангрена, която е дала името на епидемията, се разпространява като пожар в Северна Африка, Азия, Близкия изток и Европа с много висока смъртност.

Въпреки че тежестта на чумата е различна в зависимост от района, икономическите, политическите и социалните разрушения от нейните последици са огромни, особено когато общественото мнение започва да обвинява евреите като отговорни за отравянето на каналите за питейна вода.

Тогавашната медицина все още е била толкова базова, че не е била подготвена да изследва причината за заболяването, така че историците, лекарите и биолозите не са намерили консенсус дали коренът на чумата е вариант на бубонната чума или друго различно заболяване. През годините оттогава повечето видове Yersinia pestis са открити в Китай, което може да означава, че епидемията произхожда от този регион.

2. Едра шарка (1520): 56 милиона смъртни случая

Също така кръстен на пустулите, които причинява върху кожата, едрата шарка е опустошителна пандемия със смъртност 30%, особено висока сред децата и бебетата. Въпреки че произходът й е неизвестен, има доказателства за съществуването й в много ранен период, тъй като останки са открити в египетски мумии от III век пр. н.е.

През цялата история болестта се е разпространявала периодично и е разпространявала масово, когато завоевателите са пристигнали в Новия свят: според изчисленията около 400 000 души умират всяка година в Европа от 18-ти век и една трета от тези, които успяват да оцелеят, развиват слепота или са обезобразени.

СЗО обявява изкореняването й през 1980 г. след различни усилия за глобализиране на ваксинационните кампании. Смята се обаче, че шарката е убила около 300 милиона души само през 20-ти век и около 500 милиона през последните 100 години от съществуването си.

Преди появата на ваксинацията в Китай се практикува инокулация за предотвратяване на болестта поне от Х век. Векове по-късно британката Мери Монтагу наблюдава как черкезите, които се убождат с игли, импрегнирани в гной от шарка, никога не се заразяват с болестта, което е един от най-големите приноси в това отношение на Запад, докато ученият Едуард Дженър не разработва ваксина 90 години по-късно.

След кампаниите за ваксинация вирусът е унищожен, с изключение на криогенните резерви, които все още остават в две лаборатории в Русия и САЩ. Въпреки че някои групи експерти искат премахването им, за да се избегнат инциденти, то не беше извършено поради липса на информация за вируса.

3. Испанският грип (1918-1919): 40-50 милиона смъртни случая

Противно на това, което може да изглежда поради името му, испанският грип е убил повече от 40 милиона души по света и не е започнал в Испания. Въпреки че няма консенсус относно произхода му, много учени поставят първите случаи в САЩ през 1918 г.

В контекста на световна война, в която Испания е неутрална, там не се цензурира информацията за епидемията и нейните последици, за разлика от участващите във войната държави, които премахват цялата информация в това отношение, за да не се деморализира армията и да не показват най-уязвимите си точки на врага.

Следователно испанските медии са първите, които съобщават за болестта, а също така Испания е една от най-засегнатите държави с 8 милиона заразени и 300 000 смъртни случая.

„Цензурата и липсата на ресурси предотвратяват разследването на смъртоносния фокус на вируса. Сега знаем, че това е причинено от огнище на грипен вирус А, от подтипа H1N1”, посочва Медицински вестник. „За разлика от други вируси, които основно засягат деца и възрастни хора, много от жертвите му са млади хора и здрави възрастни между 20 и 40 години, възрастова група, която вероятно не е била изложена на вируса през детството си и не е имала естествен имунитет“.

4. Чума на Юстиниан (541-542): 25-50 милиона смъртни случая

Информацията за болестите от миналото е толкова по-непозната, колкото повече се връщаме в историята. Съществуват обаче данни, които предполагат, че така наречената чума на Юстиниан е на четвърто място сред най-опустошителните, с цифри за смъртност между 25 и 50 милиона души. Според демографските оценки от VI в. той е убил между 13 и 26% от населението.

Произходът му е открит по време на Византийската империя при плъхове, изминали стотици километри с търговски кораби, които плавали до различни краища на Евразия между 541 и 549 г. Чумата се повтаряла в райони в близост до средиземноморските пристанища, до около 750 година.

Местата, най-приети като произход на пандемията, ни отвеждат до търговските анклави в Източна Африка, а най-приемливата й причина се намира в бактерията Yersinia pestis, както в по-късния случай на Черната смърт, въпреки че произхожда от различен щам . В този случай името му се позовава на римския император Юстиниан I, управлявал тогава Византийската империя.

5. ХИВ/СПИН (1981 г.-до момента): 25-35 милиона смъртни случая

От появата си през 1976 г., вирусът на човешката имунна недостатъчност (ХИВ) е убил 32 милиона души, според СЗО. Днес все още живеят между 31 и 35 милиона с болестта, особено в Африка.

Този вирус заразява клетките на имунната система, нарушавайки способността на организма да се бори с болестите. В най-напредналите стадии на вируса се появява синдром на придобита имунна недостатъчност или СПИН, който е оказал голямо влияние върху обществото не само по отношение на здравето, но и като източник на дискриминация.

„ХИВ/СПИН остава един от най-сериозните проблеми на общественото здраве в света, особено в страните с ниски и средни доходи“, казва СЗО. „В средата на 2017 г. 20,9 милиона души са получавали антиретровирусна терапия по целия свят. Само 53% от 36,7 милиона души, живеещи с ХИВ, са се лекували през 2016 г. в световен мащаб“.

Околната среда, ключът към избягването на следващите пандемии

„Опазването на биологичното разнообразие означава запазване на човешкия живот“. Ето колко откровена беше група учени от Междуправителствената научно-регулаторна платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) миналия октомври.

В заключение на неотдавнашното си проучване те предупредиха: същите сили, които движат изчезването на видовете, загубата на местообитания и изменението на климата ще доведат до повече пандемии в бъдеще.

„Без превантивни стратегии пандемиите ще се появяват по-често, ще се разпространяват по-бързо, ще убиват повече хора и ще повлияят на световната икономика с по-опустошителни последици от всякога", заключават те в доклада.