Певецът Антон Котас пред Lupa.bg: На 17 вече търсиш отговорите на най-важните въпроси

Едва на 17 години Антон Котас вече уверено върви по пътя на артист, който не се страхува да задава големите въпроси. Новият му сингъл „Ще стигна ли до Рая“ вече пета поредна седмица е №1 в класацията БНР Топ 20 – успех, който затвърждава мястото му сред най-обещаващите млади изпълнители у нас. Още от 9-годишен Антон снима в американски филмови продукции и прекарва детството си между снимачните площадки на „Ню Бояна“ и училището. Днес киното остава първата му любов, но музиката се превръща в най-личния му начин да разказва истории. Вдъхновен от легенди като Фреди Меркюри и Елвис Пресли, той търси собствения си артистичен глас – искрен, емоционален и смислен. Срещаме се с Антон Котас, за да поговорим за успеха на „Ще стигна ли до Рая“, за киното, сцената, пътуванията и въпросите, които стоят зад песните му.

- Тони, как едно момче на 17 задава в песен въпроса „Ще стигна ли до Рая“? Тийнейджърите не се ли вълнуват от по-фриволни неща?

- Сигурно е така за много хора, но аз винаги съм бил от онези деца, които си задават повече въпроси. „Ще стигна ли до Рая“ не е песен за религията в буквалния смисъл. За мен тя е за избора между доброто и лошото, за съвестта и за това дали оставяме нещо хубаво след себе си. На 17 години човек започва да осъзнава, че всеки избор носи последствия. Точно тогава започваш да търсиш отговори и на по-дълбоките въпроси.

- С какво ще запомниш снимачния процес на видеото?

- Със студа в подножието на Витоша и двата сезона, които се смениха за няколко часа в онзи пролетен ден. Извън физическия дискомфорт обаче снимките ми бяха като вид медитация, защото „Ще стигна ли до Рая“ е от онези песни, които преживяваш, докато ги пееш. Имаше моменти, в които забравях, че съм пред мен и просто се потапях в историята. Щастлив съм, че работих с екип, който разбра посланието на песента и успя да го преведе на езика на киното.

- Повечето ти клипове са правени в „Ню Бояна“. Кой снимачен сет ти е най-сантиментален и защо?

- Може би този, на който за първи път стъпих като актьор. Тогава бях дете и гледах всичко с огромни очи. Спомням си как наблюдавах професионалистите около мен и си мислех колко магическо е киното. Оттогава до днес „Ню Бояна“ е място, което чувствам като дом втори дом.

- На теб самият липсва ли ти киното? И какво ти се играе като персонаж най-много?

- Липсва ми, защото киното е първата ми любов в изкуството. В момента музиката е тази, която разказва историите ми, но бих се върнал пред камерата с удоволствие. Харесват ми роли на реални личности или персонажи, които преминават през голяма вътрешна трансформация. Такива герои винаги са най-интересни за изследване.

- Снимаш в американски продукции от 9-годишен. Какво ти даде този опит? И взе ли ти нещо от детството?

- Даде ми много повече, отколкото ми взе. Научи ме на дисциплина, отговорност и уважение към труда на другите. Срещнах хора от цял свят и видях как се създават големи проекти. Не мисля, че ми е отнело детството – просто моето детство беше малко по-различно. Писал съм домашните си в каравана на снимачен сет, но имах шанса да преживея неща, за които много деца само мечтаят.

- Фреди Меркюри ли е артистът, повлиял най-много на сценичното ти поведение и отношение към музиката?

- Определено е един от хората, които са ме вдъхновявали най-силно, заедно с Елвис. Възхищавам се на начина, по който владее сцената и на свободата, с която се изразява. Но също така се вдъхновявам от много съвременни артисти. Най-ценното, което съм научил, е че големите изпълнители никога не копират – те намират своя собствен глас.

- Какво правиш, когато не създаваш музика? Остава ли ти време за спорт?

- Опитвам се да си оставям време за спорт, но свободното време трябва да поделя и с още много други неща и занимания. Обичам да прекарвам време със семейството и приятелите си, да пътувам и да търся нови вдъхновения. Понякога най-добрите идеи за песни идват точно когато не мислиш за музика.

- Пътуваш често по света със семейството си. Коя дестинация ти е въздействала най-силно досега и с какво?

- Много трудно ми е да избера само едно място. Всяка държава ме е научила на нещо различно. Най-силно ме впечатляват местата, където усещаш историята и културата навсякъде около себе си. Пътуванията ме карат да гледам по-широко на света и ми напомнят колко много можем да учим един от друг. Южна Корея, Япония, Ямайка и любимия ми Лондон може би са едни от най-запомнящите се като изживяване пътувания за мен.

- Кои три думи биха описали най-добре характера ти?

- Упорит, любознателен и благодарен.