Писателка влезе в лудница след обвинения , че чат ChatGPT стои зад книгата ѝ

Изкуственият интелект вече променя не само начина, по който създаваме текстове, но и самия човешки език. Писатели и студенти започват съзнателно да променят стила си, за да не бъдат обвинени, че използват ChatGPT. Избягват определени думи, отказват се от характерни изразни средства, а някои дори добавят умишлени правописни грешки, за да изглеждат текстовете им по-човешки. Парадоксът е, че в опитите си да докажат, че не са машини, хората започват да се съобразяват с правилата на самите машини. Това показва мащабен материал на Bloomberg.

Един от най-показателните случаи е този на американската писателка Миа Баллард. През март 2026 г. издателството Hachette Book Group изтегля от продажба романа ѝ „Shy Girl“, след като системата Pangram оценява, че над 78% от текста е генериран от изкуствен интелект.

Баллард категорично отрича да е използвала AI. По думите ѝ е възможно това да е направила редакторката ѝ, с която се запознала в литературен клуб в Лос Анджелис. След обвиненията писателката става обект на онлайн тормоз и расистки обиди. Тя прекарва две седмици в психиатрична клиника, където написва повестта „Poly“.

Но и новата ѝ творба е определена от Pangram като изцяло генерирана от AI. Системата дава 100% такава оценка на първата глава. Дори първата глава на книгата ѝ „Sugar“ от 2024 г., която според Баллард е написана преди запознанството с редакторката, получава резултат от 83%.

Докато работи върху следващата си книга „American Teen Princess“, писателката съзнателно се опитва да промени стила си, така че текстът да звучи „по-човешки“. Отказва се от част от поетичните изрази, които използва обичайно.

„Мисля, че някои хора смятат, че ако един текст не е написан максимално просто, значи не е истински“, коментира Баллард. Този път Pangram оценява първата глава на книгата с 37% вероятно AI съдържание.

Случаят показва колко силно инструментите за разпознаване на AI вече влияят върху литературния свят. Авторите започват да избягват похвати, които се асоциират с машинното писане – паралелизъм, риторични повторения и характерното изброяване на три елемента.

Дори дългото тире, което доскоро се смяташе за един от отличителните белези на генерираните от AI текстове, вече се избягва от някои автори. Според изследователската агенция Graphite последните модели на изкуствен интелект използват този знак по-рядко от хората.

Появява се и обратната практика – в текстове, създадени с AI, умишлено се добавят правописни грешки, за да изглеждат по-естествени. Авторите избягват и думи, които вече се свързват с чатботовете. Сред тях е английският глагол „delve“ („задълбочавам се“), чиято употреба рязко нараства след появата на ChatGPT.

Според португалския лингвист Руи Соуза-Силва от Университета в Порто с усъвършенстването на детекторите за AI хората все по-често ще смесват човешкия и машинния език. Така в текстовете ще остават следи и от двата начина на писане.

Изследванията на Тера Блевинс, доцент в Североизточния университет в Бостън, показват, че хората, които общуват редовно с ChatGPT, започват да възприемат изразите му. Например използват „не съм щастлив“ вместо по-прякото „тъжен“. Според нея постепенно се оформя хибриден език, който съчетава характеристики на човешката и машинната реч.

Писателите нямат единно отношение към употребата на AI. Някои признават, че използват невронни мрежи за проучвания или редактиране, но отричат те да са автори на произведенията им.

Нигерийският писател Джери Фаладе губи договор за два милиона долара, след като в дебютния му роман са открити признаци на AI. Той признава, че е използвал технологията, за да проучи как героят му – студент по химия – би могъл да запази човешко тяло.

Канадският писател Телисон Орелиен отменя рекламното си турне за последния си роман, след като Pangram определя първата му глава като 100% генерирана от AI. Авторът обяснява, че е използвал невронни мрежи за проучване на чуждестранни идиоми.

Други писатели приемат технологията като допустим помощник. Нобеловата лауреатка за литература Олга Токарчук разказва, че понякога подава на изкуствения интелект идеи и го пита как могат да бъдат развити по-добре.

Американската писателка Андреа Бартц заема противоположна позиция. Според нея авторите трябва да запазят емпатията и човечността си, а използването на генеративен AI противоречи на това.

Проблемът отдавна не се ограничава до литературата. Университетите използват инструменти за разпознаване на AI съдържание още от 2023 г., когато компанията Turnitin започва да предлага подобни услуги.

Студенти обаче многократно съобщават за погрешни обвинения. Особено уязвими се оказват хората, за които английският не е майчин език, както и студенти от аутистичния спектър.

Междувременно се появяват и услуги, които помагат на студентите да прикриват употребата на AI. Други приложения маркират думи и изрази, които могат погрешно да бъдат възприети като характерни за машинно генериран текст.

Pangram се превръща в своеобразен призрак за издателската индустрия. Инструментът се използва от хора, които се обявяват за защитници на автентичното човешко писане. Но самата технология също допуска грешки.

Главният изпълнителен директор на компанията Макс Сперо признава, че дори последният модел на Pangram понякога определя човешки текстове като генерирани от AI. По думите му един от всеки 10 000 теста е давал фалшиво положителен резултат. При милиони проверявани документи дневно обаче дори малък процент грешки може да засегне значителен брой автори.

Френският писател и инвеститор Самюел Фитуси предупреждава, че без надежден начин за разграничаване на човешкото от машинното писане читателите могат да започнат да подозират, че всяка книга е създадена от AI. В крайна сметка това би могло да подкопае доверието им в литературата.

Сперо смята, че стремежът на хората да променят езика си, за да изглежда по-автентичен, е естествен етап от неговата еволюция. Той дава пример с професионалистите, които използват граматически издържан език в служебната си кореспонденция, за да демонстрират компетентност, докато други съзнателно избират по-неформален стил.

Границата между човешкото и машинното писане става все по-трудна за определяне. А в опитите си да разпознават изкуствения интелект хората вече започват да променят начина, по който самите те се изразяват.