Писателят Росен Карамфилов пред Lupa.bg: Книгата ми „Входове и изходи“ е моят път от тъмното към светлото

"Докато сърцето ми бие, очите ми виждат и лявата ми ръка работи - картини ще има. Тук съм.“ С тези думи младият писател и поет Росен Карамфилов се изповяда по време на първата си самостоятелна изложба "Разговори с невидимото", която представи в началото на тази година. Словото е неговата стихия, но неговият неспокоен, свободолюбив дух го подтиква непрекъснато да изявява таланта си и в рисуването, и в музиката.

Росен е от хората, които успяват да превърнат болката и страданието в нещо съзидателно, в честни и откровени стихотворения, разкази или романи. Всички те са болезнено прям и искрен диалог с близките му и с читателите. В същото време неговата физическа и душевна болка е достоен за уважение устрем към самоусъвършенстване и желание да дарява на другите радост и добро. Редакторът на поетичната книга "Аз ходя" на Росен Карамфилов - писателят Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество."

Росен е роден през 1992 г. в София. Завършва немска гимназия, а след това в продължение на една година живее във Виена, където учи Сравнително литературознание. Завършва специалност Приложна лингвистика с два чужди езика – английски и немски в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Росен Карамфилов е автор на книгите „Орелът и детето” (2011), „Стерео тишина” (2013), „Колене” (2014), „Церебрална поезия” (2016), „Въпреки бурите“ (2018), "Зов" (2022), "Към нея" (2022), "Аз ходя" (2024). Най-новата му книга се казва "Входове и изходи".

Съвсем млад той спечели наградата за разказ на името на Рашко Сугарев в конкурса на Националния дарителски фонд „13 века България". Носител е на приз от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“, на Националната награда за поезия "Владимир Башев", лауреат е и в конкурса за млади литератори и художници „Душата на един извор" и във фестивала "София поетики". Росен Карамфилов е и най-младият поет, включен в американската антология на българската поезия „The sеason of delicate hunger”. Превежда поезия от немски и английски език.

Писателката Здравка Евтимова определя дебютния роман на Росен Карамфилов "Колене" като "роман откровение, роман мост, роман полет. Той просто е другото лице на любовта, противоотрова на болката, този текст е необятна територия на свободния дух. Този роман подарява живот!" Тези думи с пълна сила се отнасят за цялото творчество на Росен Карамфилов и за неговия стремеж към изкуство, което носи смисъл и откровение и извисява.

- Росене, 2024-та започна за теб с откриването на първата ти самостоятелна изложба "Разговори с невидимото", а сега в края на годината излезе и твоята девета книга „Входове и изходи“. Преди дни ти представи и видеото към новата ти песен „Stereo Silence“? С какво те привлича стерео тишината и какво между входовете и изходите те провокира да разговаряш с невидимото?

- Отговорът се съдържа във въпроса. С невидимото не се разговаря с думи. Утихваш бавно, тишината внезапно става стерео, точно тогава, когато не очакваш  вътре в теб се отваря порталът към невидимото. Всяка нощ го прекрачвам, когато заспивам. Всяка сутрин се връщам, когато се събуждам. Така живея.

- За мен, освен един изключително могъщ и безпощаден разказ за самия теб и за твоя живот до момента, „Входове и изходи“ е и хващащ гърлото разказ за другите през твоя поглед. Как всъщност се роди книгата ти „Входове и изходи“ и защо я озаглави така?

- „Входове и изходи“ всъщност обхваща един период от моя живот, свързан с личната ми метаморфоза – от тъмно към светло. От желанието да умреш до желанието да оцелееш. Помежду им – дългът към себе си, Господ и ближните – да устоиш на всичко. Въпреки бурите. В голямата си част тази книга е написана тогава – докато бях в ада. Трябваше да съм сигурен, че съм излязъл от там, за да си позволя да я завърша и публикувам.

Прозрението ме осени като мълния. Имах липсващите текстове. Седнах и писах. Трих, дописвах, редактирах, рязах, махах. Това е хирургия на словото по някакъв начин. Сам си свърших цялата работа. Два от възловите разкази в книгата са редактирани от моя единствен учител в литературата – Недялко Славов, още преди пет години, когато готвех ръкописа за издаване в "Жанет 45". После, за моя радост, взех решението да напусна издателството и идеята остана във въздуха. Докато не му дойде времето. То е сега. Защо съм я озаглавил така? Прочетете книгата и ще разберете.

- Стилната корица на книгата изобразява картина на твоя баща Кольо Карамфилов. Предполагам, че сам си избрал тази картина и тази корица. Би ли споделил защо?

- Картината на корицата изобразява една врата, която може да бъде възприета и като прозорец. В този смисъл – влизането обичайно е през вратата, но излизането понякога е през прозореца. Именно – входове и изходи...

- Изображението на корицата сякаш наподобява лабиринт. Ще цитирам английския писател и литературен критик Сирил Конъли, който казва: „Животът е лабиринт, в който ние започваме да скитаме до тогава, докато не се научим да ходим.“ Как ти, прикованият Прометей, както сам честно и искрено описваш себе си, преминаваш през житейския лабиринт? Коя е стената, с която се сблъскваш най-често в България?

- Невежеството. Глупостта. Отдръпването от духовното. Робуването на материалното. Жаждата за притежание. Всичко това е много по-страшно от безброй ежедневни лично мои пречки в родината ни като лоша инфраструктура, нулева социална политика и т.н. С това съм свикнал. С другото едва ли ще свикна.

Кадър от видеото към песента на Росен Карамфилов „Stereo Silence"

- Чувстваш ли, че имаш особена мисия на земята – да носиш просветление чрез думите? И какво ти дава сили в живота и в творчеството? И откъде черпиш удивителната ти жажда за живот?

- Прекалено съм луд, за да си задавам такива въпроси. Предпочитам да действам, докато дишам. И да го правя по такъв начин, че като спра да дишам да не се промени нищо. Безсмъртието се постига докато си жив. Сетне само наблюдаваш.

- Отново ще използвам цитат от Сирил Конъли: „По-добре да пишеш за себе си и да загубиш читателя, отколкото за читателя и да загубиш себе си.“ В този смисъл, пишейки за себе си, буквално и метафорично, как намираш пътя към читателя, без да го загубиш?

- Много просто – не търся. Оставям на читателя да намери в книгите ми онова, което е негово.

- От известно време предпочиташ да разпространяваш книгите си самостоятелно, не чрез книжарниците. Вероятно това е твоят начин да имаш личен контакт с читателите си. Би ли споделил за какво най-често разговаряш с хората, които следят не само твоето литературно творчество, но и музикалните ти изяви и изявите ти с четката?

- Моите читатели са благословия. Заради тях смених посоката. За да не са ощетени те. Когато те страдат – страдам и аз. И обратното. Няма как да си позволя да ме издава едно от най-големите издателства в България и книгите ми да нямат никакво разпространение. Това е търпимо до време.

В един момент късаш оковите и ставаш свободен. Свободен съм, работя с точните хора в лицето на издателство "Авангард прима" и мога да направя каквото си искам в изкуството, по начина, по който аз го виждам.

Няма по-хубаво и ценно нещо от свободата. Тя зависи от нас. В тоя смисъл – не деля изкуствата, с които се занимавам. За мен всичко е едно – свобода. Свободата да отдаваш.

- Кое най-много искаш да докосваш у твоите читатели – разума или чувствата, или пък и двете?

- Естествено – и двете. И още нещо – сетивата. Тетивата на сърцата...

Поетът, неговата муза и любима Ана и белият гълъб са герои във видеосингъла „Stereo Silence"

- По повод клипа към новата ти песен „Stereo Silence" ти сподели, че това не е просто видеосингъл, а че това е твоята любов към живота и вашата история с Ана, за която ти се венча наскоро. В тази песен ти пееш „Докажи на всички, че Бог има лице“. Както знаем от Библията Бог е любов. Кое обаче за теб е най-важното и смислено лице на Бога?

- Първо – да споделя малко повече подробности за песента. Тази песен е началото на моя нов музикален път и се радвам, че вървя по него заедно с такъв професионалист като Цветан Николаев от Respect Records. С него се усещаме, без да говорим излишно, затова и сами чувате какво е цялостното звучене на парчето. За мен бе важно след седем години в ролята на фронтмен и вокалист на групата Erase The Poems сега да направя нещо коренно различно. Нещо, под което да мога да се подпиша. Все пак тук залагам собственото си име. То е висок залог. Та... Действаме! Има още две парчета, които са заредени в пещта на близкото бъдеще и си чакат момента – едното е мое, самостоятелно, другото – в колаборация. Засега няма да издавам повече.

Относно другия ти въпрос – темата за Бог за мен е болезнено важна. Бог е енергията на цялото ми творческо и цялостно съществуване. Исках да предизвикам себе си – да видя дали мога да съвместя рокендрола с едно такова извисено послание. Вие ще кажете дали съм успял. Колкото до лицето на Бог – би следвало то да е отражение на лицето на всеки човек.

Росен заедно с Цветан Николаев от Respect Records

- Във видеото главен герой е и белият гълъб. Влагаш ли в този бял гълъб символиката, че това е Божият дух, който ти дава надежда и те пази от беди? Задавам ти този въпрос, тъй като на финала на видеото ми направи впечатление, че сякаш вие с телата си оформяте фигура на гълъб – като желание за полет и свобода и ми е интересна твоята трактовка.

- Белият гълъб в случая е там по три причини – той е символът на Божия дух, той е и символът на отсъстващия баща, който се е превърнал в бял гълъб. С татко така се наричахме... Гълъбе. Песента завършва така: „Един ден ти ще бъдеш бащата на детето си.“ Намигания – колкото щеш. Изгледайте видеото и няма да има нищо неясно.

- Труден ли си за обичане, Росене? Би ли споделил как Ана успя да овладее твоята бурна стихия, така че да се решиш да й предложиш брак?

- Ана от самото начало на връзката ни знае, че такава стихия не се овладява. Обратно – тя никога не се е опитвала да опитомява моите вътрешни процеси. Ще бъда откровен – ние с нея толкова се обичаме, че бракът е най-малкото... Прашинка от вселените, които сме един за друг. Прашинка. Малка. Любовта ни с Ана е по-голяма от нас самите. Нямаме контрол над нея.

- Винаги си споделял, че имаш специална връзка с твоя баща, който за съжаление отлетя от тази земя в един друг свят. Чрез книгите ти, чрез музиката и картините ти водиш своеобразен диалог с него. Как успя да превърнеш в творчески заряд неистовата болка от физическата липса на Кольо Карамфилов – твоя опора и вдъхновение в живота?

- Нямах избор. Иначе трябваше да отида при него. Още преди 10 години. За да остана тук – трябваше да намеря утеха. Истинска, реална утеха. Когато рисувам – с баща ми сме заедно. Ако щете вярвайте. Не сме се разделяли. Няма и да се разделим. Затова и не се сбогувахме... Преди той живя за себе си и за мен. Мой ред е да поживея за себе си и за него.

Росен с една от своите картини

- В коя територия на изкуството се чувстваш най-свободен – когато пишеш, когато рисуваш или когато създаваш музика?

- Не деля децата си. Но знам, че не съм художник и певец, а по-скоро писател с четка в ръка и поет с музикален афинитет.

- Защо предпочете да живееш в България, при положение, че имаше възможност да живееш и да твориш в друга европейска страна?

- Има една прекрасна немска дума – Heimweh. Значението й е носталгия. В буквален превод думата означава „болка по дома.“ Това е отговорът на този въпрос.

- В едно твое интервю ти сподели: „Аз харесвам така наречената „катедрална“ Европа, която само допреди известно време демонстрираше едни съвсем други ценности. Може би това вече е в твърде далечното минало, но някога нещата стояха по съвсем друг начин. И Европа беше друга. С друг облик. С друга култура.“ Какво си помисли, когато преди дни официално бе открита възродената катедрала „Нотр Дам“? И накъде върви Европа сега?

- Не желая да давам оценки по тази тема. Ще си замълча и ще се помоля.

- Ти избра слънцето пред мрака, както сам се изповяда. Оттук насетне, когато навлизаш в Христовата възраст, кое е нещото, за което най-много мечтаеш?

- За спокойствие. Останалото мога да постигна с ръцете си.

Новата книга на Росен Карамфилов "Входове и изходи" може да поръчате ТУК