Пиян ваксаджия едва не проваля големия мач с Бай Тошо и Леонид Брежнев

Здравейте приятели, днешното футболно четиво е посветено на бурните събития от 13 ноември 1966 г., когато се играе двубоят от европейските квалификации между България и Норвегия. На трибуните на стадион „Васил Левски” се очаква възможно най-най-височайшето присъствие. Пристигат държавните глави на България и СССР, другарите Тодор Живков и Леонид Илич Брежнев. Двамата трябва да покажат на народа как българо-съветската дружба крепне не само на партийно-политическия, ами и на спортния терен.

Само че мачът без малко да не започне заради един пиян ваксаджия - циганинът Талянката. Приятно четене.

През есента на 1966 г. цялата БКП е под пара, тъй като се е задал Деветият конгрес на партията. На него ще се очертават „директивите за петата петилетка и развитието на нашия целокупен живот”. По този повод за пръв път на официална визита в България ще пристигне главният партиен и държавен ръководител на СССР Леонид Брежнев.

За Тодор Живков визитата на вожда от Кремъл е от изключителна важност. Две години по-рано Брежнев е заменил Никита Хрушчов като генерален секретар на КПСС. Уплашен, че вятърът може да отвее и него, хитрият комунистически велможа от Правец веднага се усуква около новия съветски лидер. Само три месеца след преврата срещу Хрушчов бай Тошо цъфва в Москва, за да направи дълбок поклон пред новите си господари.

Ловко успява да му влезе под кожата на Леонид Илич. „Тодар очень хороший человек, наш человек”, обича да казва Брежнев за българския си васал. Затова сега на конгреса Живков за пореден път трябва да засвидетелства раболепието си.

По програма Деветият конгрес на БКП трябва да почне на 14 ноември 1966 г., а самият Леонид Брежнев ще долети от Москва ден по-рано. Ясно е, че ще го посрещаме с най-големи салтанати и манифестации, да види всенародната любов. Някой обаче се сеща, че същия ден се играе футболната среща между България и Норвегия. Как по-добре да покажем българо-съветската дружба, ако на стадиона един до друг не се изтъпанчат бай Тошо и другаря Брежнев? А и в тезисите на предстоящия конгрес важно място заема „бащинската десница на Партията-ръководителка, която чувстват на всяка крачка и българските физкултурници и спортисти…” Затова няма да е лошо „бащинската десница” да се види от всички на стадиона и от народа по телевизорите.

От канцеларията на Живков се обаждат в БСФС и уведомяват спортните началници на България да се готвят за височайшето посещение на мача. „Другарю Донски, да не се изложим и да паднем?”, питат чиновниците от кабинета на Първия. Футболният шеф Недялко Донски ги уверява, че това няма как да стане. Нашите играят много силно, а норвежците са слаба ракия.

Речено-сторено, разбират се за всичко. На треньора на националите Добромир Ташков е предадено, че трябва да бие на всяка цена.

На 13 ноември другарят Леонид Брежнев каца на летището, където Тодор Живков го посреща на крака. Прегръдки, целувки, ръкопляскания… Двамата дефилират в правителствения кадилак в центъра на София, където ги посрещат внушителни тълпи от народ – кой изкаран насила, кой отишъл доброволно да зяпа сеир. После комунистическите вождове се оттеглят на обяд, след това по програма ще ходят на мач.

За Тодор Живков това е второ посещение на футболна среща. Четири години по-рано властелинът от Правец се появява на приятелския мач България – Австрия (1:1). Капитанът и вратар на националите Георги Найденов дори е пратен да се качи в ложата, за да стисне ръката на държавния ръководител. Всъщност бай Тошо, който никога не е имал пристрастия към футбола, тогава отива на стадиона не за друго, а понеже с отбора на гостите пристигат няколко важни персони от Социалдемократическата партия на Австрия. А сега ще му е за втори път да ходи на мач.

Товарищ Брежнев пък се явява известен запалянко, любител на футбола и хокея. От ритнитопковците Леонид Илич симпатизира на „Спартак” (Москва), който се води отбора на народа в Съветския съюз. А при хокеистите вика за ЦСКА. Знае се, че именно той е съдействал да бъде отменено на наказанието на прочутия съветски футболист Едуард Стрелцов, изхвърлен завинаги от футбола от предшественика му Никита Хрушчов. Прочут е и случаят, когато Леонид Илич поискал да отклони правителствения самолет към Киев, понеже там имало важен мач. Въобще, в очите на съветския народ Брежнев се явява голям приятел на спорта.

Така в ранния следобед на „Васил Левски” всички тръпнат в очакване на бай Тошо и Леонид Брежнев. В ложата се е накиприло цялото Политбюро на ЦК, плюс елитът на окръжния и градския комитет на партията в София. Всеки момент трябва да дойдат и двете най-главни комунистически величия.

Точно тогава човек от управата на стадиона отива при футболния шеф Недялко Донски. Дръпва го настрани: „Другарю Донски, голяма беля! Обувките на момчетата още ги няма. Мачът не може да започне…”

Пребледнял, Донски хуква към съблекалнята, където треньорът Добромир Ташков си скубе косите. Футболистите са насядали по чорапи. „Къде са ви обувките бе?”, изревава Недялко Донски. Отговарят му: „Ами, в Талянката са…”

Въпросният Талянката всъщност се явява ваксаджията, който се грижи за обувките на националите. Циганинът отнася със себе си всички чепици „Адидас“ още предния ден, след като свършва тренировката. Работата му е първо да ги подсуши, понеже е валял дъжд, като ги натъпче със стари вестници. И да ги остави така да престоят една нощ, както повеляват водещите ваксаджийски технологии в онези години. На другата сутрин трябва само да ги намаже с боя, да ги излъска и да ги донесе на стадиона. Добре, ама Талянката никакъв го няма. А и обувки няма откъде да се доставят бързо. Едно, че е неделя и всичко е затворено. И друго, че всеки футболист носи различен номер. Докато съставят списък, докато донесат нови чифтове, и ще мръкне. Бай Тошо направо ще пощурее от гафа, и ще хвърчат глави. Ще се изложим пред другаря Брежнев. А няма как футболистите да излязат да ритат с гуменки.

Донски разпорежда да хукват и да търсят Талянката под дърво и камък. Милиционерска кола със сирена заминава към циганската махала до днешния пазар „Димитър Петков”. Стреснатите роми обаче вдигат рамене. Ваксаджията го няма, излязъл рано и понесъл обувките нанякъде. Ама къде, никой не знае.

Какво се случва всъщност? Преди обяд Талянката отсяда с чувала с футболните чепици в прочутата пивница „Сивия кон”. По онова време заведението се явява притегателно място за пияниците. Името му произлиза от това, че на стената имало провесено огромно платно, с изобразен на него голям сив кон.

Талянката сяда в кръчмата, поръчва си една голяма ракия с мезе, вади обувките и почва да ги маже с вакса. Останалите пияндури от съседните маси проявяват интерес към заниманието му. Усетил, че сега е моментът да изкара почерпка, ваксаджията вади всички обувки на масата. Изнася цяла беседа: „Тези обувки са на Никола Цанев, с тях вкара на левскарите. А тези са на Гунди, до тях са на Иван Давидов от „Славия”. Тази тук е дясната обувка на Димитър Пенев, сега ще му я лъсна, да светне…”

Народът гледа обувките като реликви, изложени в музей. Пипат ги, разглеждат ги, цъкат с езици. След това почват да черпят ваксаджията. Една ракия, втора, трета... Пиян до козирката, Талянката криво-ляво излъсква обувките. Само че първо губи представа за времето, а след това удря глава в масата и заспива. Похърква доволно.

Добре, че някой се сеща, че мачът вече наближава. Свестяват Талянката, показват му часовника. „Олеле, окъснях!”, удря се по главата циганинът. Цапва още едно на крак за кураж, а после се натоварва на трамвая за към Орлов мост с чувала с обувките. За беля обаче мотрисата закъсва в локвите. Налага се Талянката да търчи пеша към „Васил Левски“ с чувала с обувките на гръб.

В това време Недялко Донски виси пред стадиона. Държи се за сърцето, всеки момент ще полудее. Чака Тодор Живков, Леонид Брежнев и Талянката. Преди това е ходил при турския съдия Музафер Сарван, моли го да забави началото с 15-20 минути. „Сакън, не може!”, отсича комшията. Но точно когато двете партийни величия пристигат, Донски вижда как и пияният ваксаджия пристига отдолу. Ходи на зиг-заг от многото ракии...

За последвалите събития свидетелства бившият национал от „Славия” Александър Шаламанов. „Чакаме го в съблекалнята, няма го – без обувки сме! Недялко Донски се побърка. В последния момент нашият човек се появи: пътувал с трамвай, а той закъсал в дъжда. Донски като му перна един шамар… Горе ни чакат бай Тошо и Брежнев!”, разказва прочутият защитник в книгата „Забавен футболен летопис” на Стефан Янев.

Така мачът вече може да започне. На терена българските футболисти нямат спиране и печелят бляскава победа с 4:2. На полувремето водим с два гола на Никола Цанев и един на Петър Жеков. След почивката Жеката се разписва още веднъж, а за онези на два пъти е точен Киетил Хасунд. Двубоят не е от тези, които ще се запомнят с резултата. Но остава в историята с пиянското изпълнение на Талянката, изправило на нокти футболните управници.