Пламен Димитров: Кризата от COVID-19 ще вдигне дела на сивата икономика

"Пенсиите у нас имат нужда не от преизчисление, а от редовно увеличение поради очевидни причини. Това е наша принципна позиция от години", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"Ще напомня, че коефициентът за осъвременяване по т.нар. швейцарско правило според закона е минимален, т.е правителството и парламентът могат да решат осъвременяването на пенсиите и с по-висок процент, което, за жалост, не се случва. Не споделяме тезата за т.нар. преизчисляване, защото не е нормално през няколко години размерът на пенсията да се определя наново и с променени параметри. Такава практика няма никъде. А и разчетите са категорични, че с преизчисление не може да се постигне увеличение на всички пенсии, но пък се нарушават утвърдени правила на осигуряването и се подменя и изкривява осигурителният принос на различните поколения пенсионери. А и работещите си правят извода, че няма смисъл да се осигуряват на истинските си осигурителни доходи, след като през 5 или 10 г. политиците ще прилагат нов по-висок осигурителен доход, без значение върху какъв са плащани осигуровки", допълни той.

"Що се отнася до евентуалното преизчисляване на база осигурителния доход от 2015 г., ще има нулев ефект на увеличение за над 1,1 млн. пенсионери", каза още Димитров пред "24 часа".

"Поискахме среща с правителството. Акцент ще са пенсиите, но ще обсъдим и връзката между заплати и пенсии, защото заплатите, върху които се осигуряваме, формират приходите в системата, но предопределят и размерите на бъдещите пенсии.

Преди всичко ще сложим на масата предложенията ни по основните осигурителни параметри - минималните осигурителни доходи и максималния такъв, с оглед на приноса им за повишение на приходите, след което, естествено, ще аргументираме и предложенията на синдиката за пенсионна политика за 2021 г. Според нас увеличението на пенсиите трябва да се провежда чрез прилагането на две мерки. Целево увеличение чрез постепенно повишаване на “приноса” на всяка година ефективен осигурителен стаж в размера на пенсията. Ако сега всяка година стаж формира 1,2% за пенсията, този коефициент да расте до достигане примерно на 1,5%. И ако вместо 1,2 на сто се приложи по-висок коефициент, да речем 1,3 на сто за всяка година, то при равни други условия ще означава увеличение на всяка пенсия с 10%. Паралелно с това трябва и да се поддържа покупателната способност на пенсиите чрез тяхното осъвременяване по т.нар. швейцарско правило. Трябва да се гарантира по-справедливо увеличение на ниските размери, в това число, както вече споменах, като се прилага по-висок от минималния процент на осъвременяване.

Предложенията ни за 2021 г. се базират на увеличението на минималната заплата за страната с 6,5% – от 610 на 650 лв., както вече е планирало правителството. Аналогично предлагаме да се увеличат и основните осигурителни параметри със същия процент. Така задължителният минимум за осигуряване на самоосигуряващите се лица ще стане 650 лв., на земеделските производители и тютюнопроизводителите - 447,50 лв., като може да се закръгли на 450 лв., а максималният осигурителен доход – 3200 лв. (закръглено от 3196, 80 лв.).

На тази основа през 2021 г. по изключение предлагаме минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се обвърже с минималната заплата, като стане 45% от 650 лв. Това дава размер от 292,50 лв., като няма да възразяваме политиците да закръглят сумата на 300 лв. По същия принцип да се установи и нов размер на максималната пенсия – 45% от максималния осигурителен доход от 3200 лв., или 1440 лв. По този начин през 2021 г. ще запазим съотношението между минималната и максималната пенсия на равнището, което е в момента – 4,8 пъти. Така няма да има груби промени в структурата на пенсиите. С промяната на минималната пенсия ще се увеличат пенсиите на над 1,3 млн. пенсионери, а с ръста на максималната пенсия почти 20 хил. ще получават действителния размер на пенсията си. Ограничени от новия “таван” на пенсията от 1440 лв. ще останат само около 9 хил. души, което много ще улесни в бъдеще пълното отпадане на ограничението на изплащания размер.

Също така ще предложим и да се започне още отсега съвместна работа със социалните партньори по изпълнение на общите ни ангажименти в неотдавна подписаното тристранно споразумение. Там са формулирани конкретни мерки за осигурителната система, включително и за пенсиите, които трябва да се прилагат от 2022 г., но сега е моментът да се подготви нормативната промяна за това. В тази връзка са и нашите предложения за 2021 г., с които искаме да поставим основа за споменатите договорености", заяви лидерът на КНСБ.

"Има едно неправилно схващане - че хора с една и съща професия, пенсионирани в различни периоди, трябва да получават еднаква пенсия, което подхранва и желанието на някои пенсионерски организации да настояват за постоянни преизчисления, от които те очакват едва ли не увеличение на парите в пъти. Но на практика е невъзможно да има еднакви пенсии за хора, работили една и съща професия, защото са много различни заплатите, върху които тези лица са се осигурявали, а и изискванията за стаж и възраст се различават. А и както вече казах, т.нар. преизчисление не гарантира огромни увеличения на пенсиите, нито пък има ефект върху всички пенсии", категоричен е Пламен Димитров.

"Трябва бързо да се предприемат необходимите мерки за промени при втората пенсия и законодателно да се гарантира, че няма да се допусне ощетяване. Отнася се за две основни изменения – да се ограничи намалението на индивидуалния коефициент на осигурените и във втория стълб и да се даде възможност на лицата, които са пропуснали 5-годишния срок, но желаят да се прехвърлят за пенсия само в държавното обществено осигуряване, да го направят. Мисля, че няма пречка тези промени да се направят своевременно", сподели той.

"Да, правителството предложи адекватни мерки срещу коронакризата. Тук не визирам медицинската страна на нещата, по която не съм компетентен. Но относно подкрепата за предприятията и най-вече доходите на засегнатите от пандемията нашата оценка е, че мярката 60/40, 80/20 е уникална, защото запазва 100% доходите на работещите и дава добри резултати. В тристранката обсъдихме много подробен анализ на изпълнението на първия вариант на мярката , който показа, че тя е успешна и благодарение на нея са спасени 172 хил. работни места. Това са факти и те са показателни. По тази причина мнението на КНСБ е, че тези мерки - 60/40 и 80/20, е добре да се прилагат и през цялата 2021 г. Проблемът със сивата икономика продължава да стои остро и се очаква в сегашната COVID ситуация делът от 21% на сивата икономика, който НСИ отчита към края на 2019 г., да нарасне. Според тези данни сивата икономика произвежда около 23 млрд. лв., които са извън обхвата на публичните финанси, на социално-осигурителната и здравната система.

Само от недекларирана заетост бюджетът губи около 400 млн. лв. на година по данни на АИКБ. От 8 г. КНСБ насочва усилията си за обучаване на младите хора, на които им предстои да излязат на пазара на труда, чрез проекта “Моето първо работно място”, който реализираме в училищата. На над 450 хил. абитуриенти сме дали базовите знания за това защо е важно да имат трудов договор, осигуровки, какви са трудовите им права.

Продължаваме този проект - той е една от трите стъпки за борба със сивата икономика. Освен това настояваме за законодателни промени, които да не позволят фирми, които не работят на светло, да участват в усвояването на публични и европейски средства. Предлагаме да се приложи и у нас една добре работеща практика в страни като Белгия, Холандия, Франция – ваучери за услуги в дома. Те са сред най-сивите зони, а чрез ваучерите ще се стимулират клиентите на всички услуги – ремонтни, шивашки, обслужващи, ще се разкрият много работни места в светлата част и ще влязат приходи в бюджета", завърши президентът на КНСБ.