Пламен Карталов възражда опера на площада

Софийската опера възражда едно от най-значимите културни събития - опера на площада, която бе инициирана още през 90-те години от акад. Пламен Карталов и бе изпълнявана на емблематични места в София. В края на юли пред катедралния храм „Св. Александър Невски“ ще бъде представена музикалната поема „Рилският пустинник“ по текст на Тихомир Павлов и музика от отец Кирил Попов. Зрителите ще може да гледат грандиозния спектакъл под режисурата на Пламен Карталов на 26, 27 и 28 юли.

Постановката се посвещава на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Спектакълът, чиято премиера бе през май 2023 г., бе поставен с благословията на патриарх Неофит и на Светия Синод на Българската православна църква. Отзвукът от постановката е впечатляващ.

Уникалната музикална поема е посветена на Свети Йоан Рилски Чудотворец - небесния закрилник на българския народ. Очаква се на постановката да присъстват митрополити от БПЦ, а вероятно и новият Български патриарх, който трябва да бъде избран на 30 юни.

Маестро Пламен Карталов заедно с композитора на "Рилският пустинник" отец Кирил Попов и актьора Ириней Константинов, който е в ролята на стария Йоан Рилски

За прослава и почит на името и делото на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец операта „Рилският пустинник“ ще оживи предкатедралния площад като зов към всички нас да почувстваме съкровена близост с духовната и пречистваща любов на Свети Йоан Рилски, споделят от Софийска опера.

В ролята на стария Йоан Рилски е Ириней Константинов, а на младия - Атанас Младенов. В останалите роли зрителите ще видят Ангел Христов, Иван Радев, Николай Петров, Веселин Михайлов и др. Оркестърът и хорът на Софийската опера ще бъдат дирижирани от Старозагорския митрополит Киприан на 26 юли, а Жорж Димитров ще държи палката на 27 и 28 юли. Диригент на хора е Виолета Димитрова.

Две грандиозни оперни продукции пред храма "Свети Александър Невски" вече са в историята на културния живот на столицата: през 2014 г. „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски и през 2016 г. „Набуко“ от Джузепе Верди. Режисьор и на двете постановки е акад. Пламен Карталов.

Операта "Борис Годунов" на режисьора Пламен Карталов бе изпълнена преди 10 години на площада пред патриаршеската катедрала

През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение.

Нека достойно да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той винаги бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога, се казва в музикалната поема.

Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е Златният век на България, при управлението на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи.

Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия и дивен Йоан от всичко земно. След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.

Тук може да видите артистичния състав на операта "Рилският пустинник".

На снимката горе: Спектакълът на Софийска опера "Борис Годунов", представен пред "Св. Ал. Невски" през 2014 г.