Планина в Турция гори повече от 2000 години

Десетки пламъци продължават да излизат от пукнатините на планината Химера край средиземноморското крайбрежие на Турция, без да бъдат поддържани от хора. Огънят се захранва от природни газове, които се просмукват през скалите и се възпламеняват при контакт с въздуха.

Необичайното явление е известно от повече от две хилядолетия и вероятно е вдъхновило една от най-страшните легенди в древногръцката митология. За вечните огньове разказва Би Би Си Уайлдлайф Магазин".

Мястото, известно в Турция като Янарташ - „горящият камък“, се намира близо до село Чиралъ в провинция Анталия. По каменистия склон са разпръснати десетки отвори, от които излиза газ и образува малки, постоянно трептящи огньове.

През деня част от пламъците почти се сливат със светлината, но след залез планината се превръща в необикновена сцена. Огнените езици се появяват между камъните, променят размера си и понякога угасват на едно място, за да се покажат отново през друга пукнатина.

Пламъците са описвани още от древни автори и според BBC Wildlife Magazine горят повече от 2000 години. Научни изследвания също посочват, че газовите извори край Янарташ са известни от хилядолетия.

Основният газ, който поддържа огъня, е метанът. Анализите показват, че той съставлява около 87 процента от излизащата смес, в която има още водород, азот и малки количества други въглеводороди.

Част от метана има необичаен произход. Вместо да се образува при разграждането на древна органична материя, той възниква чрез химични реакции между вода и определени видове скали дълбоко в земната кора. Процесът е свързан със серпентинизацията - преобразуване на богати на желязо скали, при което се отделя водород и се създават условия за образуване на въглеводороди без биологично участие.

Проучванията сочат, че газът при Химера вероятно има смесен произход. Значителна част е небиологичен метан, но присъства и газ, образуван от органични вещества в древни седиментни пластове. Именно съчетанието между тези източници и местните разломи позволява на сместа да достига повърхността.

Явлението представлява особен интерес за науката, защото показва как въглеводороди могат да възникват и без участие на растения, животни или микроорганизми. Подобни процеси се изследват и при търсенето на обяснение за наличието на метан на Марс.

Историци и изследователи предполагат, че вечните пламъци са дали начало на мита за Химера. В древногръцките предания тя е ужасяващо огнедишащо създание с части от лъв, коза и змия, което тероризирало царството Ликия.

Според легендата чудовището било победено от героя Белерофонт, който го нападнал от въздуха, яздейки крилатия кон Пегас. В някои версии той хвърлил олово в огнената паст на Химера, а то се разтопило и я погубило.

Възможно е древните жители да са превърнали необяснимите за тях пламъци в разказ за чудовище, скрито под планината. Връзката между природното явление и мита се обсъжда от столетия, макар да няма окончателно доказателство, че точно това място е родило легендата.

Планината Химера е не само геоложка забележителност, но и важен археологически обект. В близост до пламъците са открити останки от древни сгради и култов център, свързван с почитането на Хефест - бога на огъня, ковачите и металообработването.

Разположението едва ли е случайно. За древните хора огънят, който излиза сам от земята и не угасва, е изглеждал като пряка проява на божествена сила. Районът се намира близо до древния град Олимпос, който бил сред важните центрове на Ликия. Официалната турска музейна информация потвърждава наличието на култов комплекс край постоянно горящите извори.

Днес Янарташ остава едно от редките места, където геология, история и митология се срещат буквално в един и същи пламък. Огънят продължава да гори по същите скали, които са наблюдавали древните жители на Ликия, превръщайки планината в природен паметник на процеси, започнали дълбоко под земната повърхност.