Пластмасата - "любимото ястие" на зелените костенурки
Животните я поглъщат, тъй като изглежда като морска трева
Зелените морски костенурки е по-вероятно да погълнат парчета пластмаса, които напомнят любимата им храна - морска трева, съобщи ЮПИ.
Когато изследвали червата на зелени морски костенурки, които се срещат край брега на Кипър, учени открили дълги и тънки парченца пластмаса. Специалистите направили дисекция на 34 костенурки, но успели да изследват целия стомашно-чревен тракт на едва 19 екземпляра.
Парченца пластмаса били открити в червата на всичките 19 екземпляра. В стомашно-чревния тракт на един от тях имало 183 пластмасови отломки.
В повечето случаи костенурките умрели, след като били уловени в рибарски мрежи. Учените не успели да установят дали поглъщането на парченца пластмаса е изиграло роля за смъртта им или не. Зелените морски костенурки са смятани за застрашен вид.
Освен че са улавяни в рибарски мрежи, възрастните екземпляри са ловувани. Яйцата им се превръщат в мишена за бракониерите. Човешката дейност също застрашава местата, където костенурките снасят яйца.
"Предишни изследвания показаха, че кожестите костенурки поглъщат пластмаса, която прилича на плячките им - медузите - заяви Емили Дънкан от университета в Ексетър, Англия. - Искахме да разберем дали същото се случва със зелените морски костенурки. Морските костенурки разчитат главно на зрението си, а изследването ни установи, че зелените морски костенурки "предпочитат" пластмаса с определени размери, форма и цвят."
Учените констатирали, че зелените морски костенурки са склонни да вземат за мишена напомняща морска трева пластмаса, която е черна, зелена или в светли тонове.
Пластмаса сега има навсякъде в океаните по света. Изследвания разкриха, че дори дълбоководните морски създания поглъщат пластмаса. Морските птици също поглъщат отломки пластмаса, които приличат на плячката им.
"Подобни изследвания ни дават възможност да разберем какво поглъщат морските костенурки и дали някои видове пластмаса са поглъщани повече от други", поясни експертът Брендън Годли от университета.
Резултатите от изследването са публикувани в Scientific Reports.