Племенникът Стефан наследява имането на Дядо Неофит
Младият мъж е хорист в катедралата „Св. Александър Невски“
Негово Светейшество патриарх Неофит издъхна в реанимацията на Военномедицинска академия в София в 22:22 часа на 13 март, след като прекара в лечебното заведение над четири месеца заради белодробно заболяване. Докато бе в болница, покойният патриарх загуби брат си, с когото не можаха да се сбогуват заради влошеното му здраве. Димитър Димитров почина в столичната болница „Света Анна“ през този януари.
Сега единствен наследник на патриарха и брат му е синът на Димитър, който се казва Стефан Димитров. Той е един от хористите, които създават неповторимата тържествена атмосфера по време на църковните служби в катедралата „Св. Александър Невски“, която му е като втори дом. В негови ръце ще отиде цялото семейно имане на Неофит и Димитър.
Той е завършил бизнес администрация, но в момента се занима с музика и освен в църковния хор се изявява с роли и в оперни спектакли. Въпреки че е племенник на покойния патриарх, никога не е търсил публичност и винаги е избягвал да афишира роднинската си връзка с висшия духовник. Медийно присъствие отказа и около кончината му.
Стефан е завършил бизнес администрация, но в момента се занима с музика и освен в църковния хор се изявява с роли и в оперни спектакли
Стефан е наследил музикалния талант на чичо си. Негово Светейшество е известен и с музикалните си заложби и ангелски глас. Преди време излязоха два албума с негови църковни песнопения.
В частния си живот патриархът бягаше далеч от суетата и изкушенията. Недолюбваше мобилните телефони и лукса, но пък ползваше лаптоп, за да се осведомява за църковните и светските дела. Обичаше да си почива, като слуша църковна и класическа музика. Преди да се разболее през ноември миналата година и да постъпи във ВМА, Неофит живееше на третия етаж в сградата на Софийската митрополия на ул. „Калоян“ в столицата, пише "Ретро".
Нито веднъж той не преспал в луксозната патриаршеска резиденция в „Драгалевци“. Приживе Неофит казвал, че иска да бъде положен на слънчево място, за да си спомня за красотата на света.
