Пловдив отбелязва 120 години от рождението на Златю Бояджиев
Годишнината на твореца се отбелязва едновременно в Националната галерия в столицата и в родното му Брезово
Пловдив отбелязва тържествено 120 години от рождението на Златю Бояджиев. На събитието в едноименната къща-музей в присъствието на президента на България 1997-2002 г. Петър Стоянов, почетен председател на Фондация „Златю Бояджиев“, министъра на културата Кръстю Кръстев, кмета Здравко Димитров, общественици и граждани бе открита тематична изложба, посветена на годишнината.
"120-та годишнина от рождението на художника се отбелязва едновременно в националната художествена галерия в столицата, в родното му Брезово и в Пловдив. Но тук празникът се доближава най-много до духа на това, което носи Златю Бояджиев, защото той е емблемата на изобразителното изкуство в града на художниците", заяви президентът Петър Стоянов.
Министърът на културата Кръстьо Кръстев подчерта, че хилядолетният Пловдив ражда своите творци, които го зареждат по уникален начин, а България има привилегията да се нарича родина на класика Златю Бояджиев - видян и оценен от света..
По думите на кмета Здравко Димитров, "когато има памет за българските творци, хората остават живи след нас".
Преди откриването на изложбата, съдържаща творби от фонда на Градска художествена галерия – Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“, както и 6 непоказвани досега творби на Златю Бояджиев, част от колекцията на КЦМ АД, бе представен новият луксозен албум със заглавие „Димитър Пампулов представя: Портрети от Златю Бояджиев“. Двуезичното издание на български и на английски език съдържа множество портрети, сред които родители, роднини, колеги на художника, артисти, както и портрети от пет частни колекции.
Празничната програма на честването включва и презентация „Хронос и топос в платната на художника“, която да пренесе публиката във времето и пространството на платната на Златю Бояджиев, както и създадения в далечната 1961 г. документален късометражен филм „Художникът Златю Бояджиев“ по сценарий на Хаим Оливер и Цанко Лавренов с режисьор Иван Попов. Филмът спечели втора награда за документален филм на първия Фестивал на българския филм „Златна роза“ във Варна през 1961 г. и същата година е номиниран за златна палма на фестивала в Кан.
