Плюс скъпата храна: Търговците ни цакат с пластмасовите кутии

Търговците удрят потребителите не само с цените на основните продукти, но и с пластмасовите и картонените кутии. От началото на тази година, еднократните опаковки на храните се таксуват най-малко по 30 ст. за брой, а чашите за напитки трябва да се предлагат за минимум 15 ст.

Това е предвидено в Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, като до 2027 година цифрите трябва да нарастнат съответно на 40 и 20 стотинки. Проблемът е, че родните търговци слагат произволни цени и на места таксуват пластмасата дори по 60 до 80 стотинки, оплакват се потребителите.  

Дори да отидеш в евтино заведение или магазин и да поръчаш храна да вкъщи, сметката ти се вдига сериозно от еднократните контейнери, ядосват се хората. На много места амбалажът върви средно по 40-50 ст. и заедно с приборите, оскъпява сумата с 3-4 лева, ако купиш няколко ястия. При поръчките за храна за вкъщи, таксата вдига и крайната цена на доставката.

Купувачи се оплакват и от практиката на продавачите да слагат в отделни кутии всеки продукт, за да таксуват повече бройки. При поръчка на ястие с гарнитура, търговците гледат да сложат основното в една кутия, а добавката – в отделна. Ако пък поръчате люта чушка или дребна добавка, идва трета кутия, само и само да върви амбалажът.

В същото време, екоорганизации и институции тръбят как пластмасовите опаковки са вредни и трябва да се избягват, за да не замърсяваме околната среда. Алтернативите за използване на друг вид кутии или чаши е рядкост – картонените кутии се ползват в отделни заведения и тропс къщи, докато масово храните се продават в пласмасови кутии. Китайските ресторанти, например, доставят ястията си само в пластмаса, оплакват се клиентите. Не са толкова малко и кафенетата, които продават напитките в пластмасови чаши.

Европейските институции настояват, че когато са налични алтернативи на достъпни цени, ще е забранено предлагането на съответните пластмасови продукти за еднократна употреба на пазара и това ще ограничи нарастващото замърсяване на околната среда.

Клиентите се оплакват и от други – в повечето ресторанти и бисктра им отказват да сипят яденето в носени от тях кутии, като обясняват, че са длъжни да слагат продуктите само в опаковки от заведенията. 

В същото време, в много държави в Европа, се предприемат мерки за стимулиране на търговците да обособяват в своите обекти „зони без опаковки“, както и магазини, нв които хората дори се насърчават да купуват храна, за която ползват собствени контейнери.

В Италия пък се предлагат съдове от търговците срещу депозит. Щом клиентът върне кутията, му се връщат парите за опаковката, разказа Габриела Руменова от „Ние потребителите“.

Лошото е, че местата, в които продават храната в добри картонени кутии, се увличат с цените. Заради скъпата хартия, картонените опаковки струват около 70-80 стотинки бройката. Като капак на всичко, кутиите са некачествени, трудно се пренася течна храна, отварят се и са абсолютно неудобни за пренасяне на храна на по-далечни разстояния, отчитат купувачите. Особено високи са цените по сладкарниците, където се предлагат по-естетично направени кутии. Цената им обаче отива над 1 лев, а ако е луксозна – и повече. Ако клиентът не иска скъпа кутия обаче, няма вариант за нещо по-евтино.

Хората се оплакват, че дори да поръчат в хипермаркета храна в плик, а не в кутия /тъй като понякога клиентът има право да избира/, на касата му се  начисляват 20 ст. Тожва важи най-вече за сиренето, маслините, нарязаните колбаси.

Некоректна практика е да поставят пластмасови кутии със салати, ястия в хладилните витрини на промоция, но цената на опаковката да не се отчита. За допълнителната сума разбирате отново чак на касата.

Сериозен проблем е и че почти никъде не могат да се връщат стъклени бутилки – например от бира. Така стъкленият амбалаж хем се плаща, хем накрая отива в кофата. Доскоро «Била» имаше практика да прибира празните шишета, но от почти година това е спряно. Единствено «Кауфланд» направи контейнери за стъклени бутилки, срещу които не се дават пари, а ваучери за пазаруване. И това, все пак е нещо, на фона на общото безхаберие.