Почина една от най-обичаните македонски поетеси

На едва 40 години си отиде една от най-изявените съвременни македонски поетеси и изследователки – д-р Славица Свидерска. Новината за кончината ѝ беше посрещната с дълбока скръб и тъга в литературните среди на Северна Македония и на целите Балкани.

Българската публика познава Свидерска с издадената у нас стихосбирка „Картографиране на себе си“, която впечатли с модерния си език и силната емоционалност. През 2019 година тя получи престижната награда „Орфеева лира“ на Международния фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив – признание за оригиналния ѝ поетичен почерк и дълбокото ѝ философско усещане.

Д-р Славица Свидерска беше доктор на филологическите науки и дългогодишен лектор по македонски език в Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие (УКИМ). С изключителна отдаденост и любов към словото тя вдъхновяваше поколения студенти и колеги, оставяйки дълбока следа в полетата на македонистиката, културологията и компаративистиката.

Известна със своята ерудиция и човечност, Свидерска беше сред най-уважаваните преподаватели и един от блестящите лектори на Международния семинар по македонски език, литература и култура, където ръководеше Преводаческата работилница за чуждестранни македонисти.

Като поет и учен, тя остави след себе си богато литературно и научно наследство. Нейните стихове са превеждани на редица езици и са отличавани с национални и международни награди.

Сред нейните поетични книги са:

„Безкрайност“ (2001), „Писма“ (2012), „Политики на любовта“ (2015), „Тела“ (2016), „Политики на страха“ (2021), „Golgotha Feminarum“ (2023) и „Мистичен си, свят“ (2025).

Като изследовател, тя е автор и на трудове като:

„Литературата и дискурсите на властта“ (2013), „За смисъла и за абсурда“ (2017) и „Литературата и политическото насилие“ (2018).

Славица Свидерска ще остане в паметта на колегите, студентите и читателите си като глас на чувствителност, интелект и духовна сила, който ще продължи да звучи отвъд времето и границите.