Подводни археолози вадят полумитичен метал от Атлантида

Операциите по възстановяване на древногръцкия потънал кораб „Джела II“, датиращ от V век пр.н.е., започнаха близо до пристанището на Джела, Сицилия. Останките са мястото, където през 2015 и 2017 г. е открит редкият метал орихалк, за който се твърди, че е от легендарната Атлантида. Поради това подробностите за корабокрушението са търсени усилено както от ентусиасти, така и от археолози.

Проектът, ръководен от Надзорното управление на морето на регион Сицилия, включва сътрудничеството на специализираните компании Atlantis и Cosiam с бюджет от 500 000 евро.

Проектът има за цел да разкрие важни исторически артефакти от морското дъно, като добави към богатото морско наследство на Джела. Потъналия плавателен съд е демонтиран, а дървеният материал е изваден от дълбините на сушата, където ще бъде консервиран.

„Морето на Джела върна находки, които са от решаващо значение за реконструкцията на неговата история“, казва Франческо Паоло Скарпинато, сицилиански регионален съветник по въпросите на културното наследство.

Предишни открития в района включват коринтски шлемове и слитъци от орихалк, които сега са изложени в Археологическия музей на Джела.

През 2015 г. екип от морски археолози вади няколко десетки слитъка, разпръснати по морското дъно близо до 2600-годишното корабокрушение край бреговете на Сицилия. Слитъците са от орихалк – рядък лят метал, за който древногръцкият философ Платон пише, че е от легендарния град Атлантида.

Общо 86 слитъка орихалк били извадени от водата Самото корабокрушение е открито през 1988 г. в плитки води на около 300 метра от брега на Джела. Джела е бил богат град по време на корабокрушението и имал много работилници, които произвеждали изящни предмети. Изследователите смятат, че слитъците орихалк са били предназначени за тези работилници, когато корабът е потънал.

Себастиано Туса, началник на морската служба на Сицилия, отбелязва, че скъпоценните слитъци вероятно са били донесени в Сицилия от Гърция или Мала Азия.

По думите на Туса откриването на слитъци от орихалк, отдавна смятани за мистериозен метал, е важно, тъй като „нищо подобно никога не е намирано“. Той добавя: „Познахме орихалка от древни текстове и няколко декоративни предмета.“ 

Според "Дейли Телеграф" слитъците са анализирани и е установено, че се състоят от около 75–80 процента мед, 14–20 процента цинк, също никел, олово и желязо.

Името орихалк произлиза от гръцката дума Ορείχαλκος, което буквално означава „планинска мед“ или „медна планина“. Според диалога на Платон от V век пр.н.е. Критий, орихалкът е смятан за втори след златото по стойност и е добиван в много части на легендарната Атлантида в древни времена.

Платон пише, че трите външни стени на храма на Посейдон и Клейто в Атлантида са облицовани съответно с месинг, калай, а третата, която обхваща цялата цитадела, „мига с червената светлина на орихалк“.

Вътрешните стени, стълбовете и подовете на храма били изцяло покрити с орихалк, а покривът – изпъстрен със злато, сребро и орихалк. В центъра на храма стояла колона от орихалк, върху която били изписани законите на Посейдон и записите на първите му синове.

Векове наред експертите разгорещено обсъждат състава и произхода на метала. Според древните гърци орихалкът е изобретен от Кадъм, гръцко-финикийски митологичен герой. Кадъм е основателят и първият цар на Тива, чийто акропол първоначално е наречен Кадмея в негова чест.