Поетът Борис Гуляшки възкръсна на сцената и на екрана

Популярни и даровити актьори възкресиха лириката на поета Борис Гуляшки - Гули в една трогателна музикално-поетична вечер, посветена на 80 години от рождението на писателя. Навръх неговия рожден ден – на 14 ноември, камерната, но приветлива зала на Читалище „Братя Миладинови“ в Княжево събра негови близки, артисти и просто почитатели на хубавата поезия.

„Възкресени букви” – така бе кръстил тази среща с творчеството на поета, журналиста и сценариста Борис Гуляшки неговият син – актьора Филип Гуляшки. Това име е красива препратка към една от стихосбирките на Гули – „Изгорели букви”. Актьорите Нона Йотова, Симеон Владов, Катя Казакова, Стойо Мирков, Анастасия Левордашка, Ралица Стоянова, Борислав Вълов-Ей Бо, Красимира Доковска, Янко Велков-Янеца, Александра Димитрова, Асен Даков, фотографът Георги Димитров оживиха стиховете на Борис Гуляшки по недопражаем и откровен начин и привнесоха своята емоция в думите на поета.

Всеки от тези артисти внесе свой оригинален почерк в поетичния рецитал, четейки поезията на Гули, който напусна този свят през 2007 г. От сцената с нов дъх прозвучаха стихове като „Притча за моето поколение”, „Улица „Милиционерска”, „Видение на площад „Журналист”, „Молитва”, „Възхвала на лудостта”, „Бленда”, „Зимна приказка”... Кирил Тодоров озвучи изящните, но и понякога безкромпромисни строфи с нежен пиано рецитал.

Синът на поета Борис Гуляшки - актьорът Филип Гуляшки. Фотограф: Mar

Макар Борис Гуляшки да не е сред нас вече 18 години мнозина от присъстващите на рецитала откриха и преоткриха лириката му, която продължава да звучи съвременно. Това литературно събитие се превърна и в мост между няколко поколения – между поколението на 40-те и 50-те години, в което израства авторът на стихосбирката „Пясъчен часовник” до 20-те години на ХХI век, когато растат неговите прекрасни внучки Ема и Ана.

Двете момиченца трогнаха публиката със своята детска енергия и лъчезарност, като танцуваха на сцената, пеейки известната детска песничка от близкото минало, чийто автор е дядо им - „Тичайте“. Тя звучи във филма „Изпити по никое време” на режисьора Иванка Гръбчева.

Анастасия Левордашка и Борислав Вълов

На кино екран пък бяха прожектирани архивни снимки на Борис Гуляшки и неговия приятелски и семеен кръг. Поетът оживя и на екрана в специални видеа, създадени от неговия син Филип, който влезе в ролята на баща си. Едното от кратките поетични филми е част от проекта „Възкресени букви”, чиято идея е лиричните послания на Гули да бъдат заснети в кино миниатюри. Една от тях е „Двете машини”, като в ролите са Филип Гуляшки и Лили Сучева. Режисьор е Кирил Тодоров, а оператор е Mar.

Вторият клип, който възкреси Гули е създаден чрез изкуствен интелект, като всеки кадър е филмиран от реална снимка от живота на писателя. Видеото е озвучено от песента "Питащи хора", която е по текст на именития автор.

Георги Тодоров и Ралица Стоянова

Борис Гуляшки остави своята ярка следа и в българската литература, и в журналистиката като редактор на вестници и списания и в българското кино като сценарист на анимационни и документални филми. Живя почтено, а тази почтеност и честност струи и от поетичните му изповеди, с които той рисуваше различните светове, в които живя и твори – при социализма, прехода и демокрацията. Времена, в които Гули е успял да съхрани своя морал и своята съвест.

Катя Казакова и Стойо Мирков

Закон за естествения подбор

Имаше такова време, през което бяхме истински стихии.
Имаше такова време, през което бяхме истински.
Имаше такова време, през което бяхме.
Имаше такова време.
Имаше.

Симеон Владов и Нона Йотова

Към бъдещето

Аз съм някакво мое настроение,
някаква моя шантава мисъл,
далечна за вас
и скучна за вас,
безинтересна за вас,
защото:

вие сте някакво ваше настроение,
ваше преживяване,
ваша измислица –
преживяна от мене –
както и аз в момента
съм нещо преживяно от вас.

С
една забравена,
неустановена подробност,
подобна
на много други
преди нас.