Поетът Пейчо Кънев издаде най-новата си книга „Последната вечеря”

Стихосбирката ще бъде представена на 28 май (вторник), от 19:00 ч. в „Книгата”, на ул. „Георги С. Раковски” 193, София.

За "Последната вечеря" на Пейчо Кънев ще говори Крум Филипов – режисьор, писател и поет, автор на романа „Синът на авиатора”.

Пейчо Кънев е най-публикуваният съвременен български поет в английски литературни издания и антологии с повече от 900 публикация в списания от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и др. Автор на девет книги с поезия и един сборник с разкази, публикувани в България, Америка и Европа. Стихотворенията му са се появявали в издания като: Rattle, Poetry Quarterly, Evergreen Review, Front Porch Review, Hawaii Review, Taj Mahal Review, Barrow Street, Sheepshead Review, Off the Coast, The Adirondack Review, Sierra Nevada Review, The Cleveland Review и много други. Съосновател и главен редактор на литературното издателство „Kanev Books”, Ню Йорк – от 2010 до 2013 г. “Последната вечеря” (Издателство за поезия ДА) е четвъртата му книга на български.

„Пейчо Кънев по-ясно от всякога опитва да ни каже, че всеки един от нас е част от цялото, и от добрата, и от тъмната му страна, от гордата му поза на победител и от прахта, по която стъпваме. Мисля си, че това е книга на смирението, което не се е отказало. На копнежа, че всичко около нас има своето основание, дори и ние да не успяваме да го доловим докрай.”

Иво Рафаилов

„Тази книга на Пейчо Кънев е постоянно напомняне до всички нас, че поезията узурпира реалността. Той води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото. Различните теми и символични повторения в творбите му създават наратив, който е по-голям от отделните стихотворения. Кънев ни издърпва в неговите светове, оставя ни да усетим интимността на гласа му, който изглежда, че се превръща в собствения ни глас. „Последната вечеря” принадлежи във всяка сериозна колекция с модерна поезия.”

Глен Ливърс, 

главен редактор на “Poetry Quarterly”, САЩ

Пейчо Кънев

Избрано от „Последната вечеря”

Този свят

Харесва ми да живея в този
език, в който рай
се римува с край, слово –
с олово…

В този свят,
където слънцето всяка сутрин
бавно обявява появяването му.

Но къде отива мракът?

Никъде. Той е винаги тук.

Светлината е тази, която си тръгва
в края на поезията.

Нощен фрагмент

Понякога полумесецът ми разказва
половинчати истории.
Започва и после...нищо, нищо...
Но поне е красив, поне е кървав—
А аз съм пес. 
И моята кучка се сгушва в мен, 
аз поднасям към устата ѝ раната ми във форма
на полумесец, и тя започва нежно 
да я ближе, все едно е новороденото
ѝ кученце.

Припомняне

Бъди, винаги бъди себе си.

Всеки клон отвън е различен

от всеки друг, всяко листо – също.

Всяка локва отразява луната по

собствен начин. Огънят никога

не е един и същ, студът – също.

Светът е вездесъщ, светът е мимолетен.

Нашите снимки са това, което можехме

да бъдем преди. Болките ни си приличат,

 но през каквото и да си преминал,

винаги има някой друг, различен,

който е страдал много повече от теб.

Нали?

Иконата на прозореца мълчи.

Хей, помниш ли ме? – казва ножът на раната.