Поетичен поздрав от Добромир Банев за Световния ден на мъжете

Нa 5-ти ноември отбелязваме Световният ден на мъжете. Смята се, че идеята за Световен ден на мъжа е на бившия съветски президент Михаил Горбачов и за първи път е лансирана през 1991 г. непосредствено преди разпадането на СССР.

За първи път и България се присъединява към страните, в които се отбелязва Световният ден на мъжете, през 2011-та. Отбелязването на деня на мъжете през ноември, води до това, че на много места и целият месец да се определя като месец на мъжете, подобно на месец март, който е възприет като месец на жените.

Като външен символ на „мъжкия месец“ са мустаците, инициатива, която идва от група австралийци, които в началото на месеца си пускат мустаци и решават, че до неговия край няма да се бръснат. Английската дума MOVEMBER е комбинация от думата МО, която означава мустаци, и името на месеца - ноември. 

Популярният поет Добромир Банев посвети преди време на мъжете едно свое стихотворение - "Стари момчета", което се превърна в любимо най-вече за дамската част от неговите почитатели. Днес самият писател припомни това свое стихотворение в авторската си страница във фейсбук "Добромир Банев: доброти и баневизми". С любезното разрешение на автора Lupa.bg също публикува стихотворението.

Снимка: Радостина Колева

СТАРИ МОМЧЕТА
(5 ноември - Световен ден на мъжете)

Припадат още младите жени
по тези застаряващи момчета...
Припадат. И жените са сами
на токчета по жълтите павета.
Мъжете с побелелите бради
и с детската наивност във очите...
Челата им – набръчкани бразди,
душите им – за тях дори не питай.
Приседнали са в шумно кафене.
Заглеждани и искани са още.
Мъжете с бръчки казват „да” и „не” –
зависи със коя и колко нощи.
Едни обичат само за веднъж,
а други всяка вечер са с различни...
Честолюбиво е момчето-мъж –
приема всичко искрено и лично.
Припадат още младите жени –
по старите момчета се припада!
Изглеждат остарели отстрани,
но млада е надеждата им, млада.
Надеждата, че някоя жена
извън портфейла може да ги иска...
Копнеят споделена тишина.
И чакат. Стига да си струва рискът.

Снимка горе: Ивелина Чолакова