Политическа арт провокация: "Квадрат 500" показва демокрацията като кръв, нефт и газ

Националната галерия и a/political представят изложбата „"Изток-Запад" на руснака Андрей Молодкин и на испанеца Сантяго Сиера. Откриването е на 26 ноември, вторник, от 18.00 до 20.00 часа във филиала на Националната галерия „Квадрат 500“ на пл. "Св. Александър Невски" и ул. "19 февруари" 1.

В изложбата „Изток – Запад“ двамата визуални артисти са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическото статукво днес чрез творби, които понякога носят рискове за самите автори.

И двамата художници са родени в една и съща година - 1966-та – единият в Източна, а другият в Западна Европа.

Андрей Молодкин представя поредици от скици с химикалка върху хартия, посветени на едни от най-известните политически затворници на нашето време – Джулиан Асанж и Алексей Навални, починал през февруари тази година в затвор в Русия. Създадени през последните две години, работите директно и безкомпромисно визират съдбата на героите си.

Портретите на Асанж – австралийския журналист, интернет-активист и създател на Wikileaks – са от времето, когато по искане от САЩ той се намира в затвор в Лондон за даване на публичност на военна информация. Кулминацията на серията настъпва в „Дата на освобождаване” (май 2024) – в голямоформатния портрет мястото на датата е оставено празно с надеждата, че самият Асанж ще завърши работата, когато бъде освободен. Така и става – Асанж лично вписва датата - 24 юни 2024.

През февруари тази година Молодкин публично обявява, че като художествен жест в подкрепа на Джулиан Асанж и на свободата на изразяване и достъп до информация взима за „заложници“ произведения на изкуството, включително на Рембранд и Пикасо, на стойност 45 000 000 долара и заплашва да ги унищожи в случай на смърт на Асанж в затвора, визуализирайки това в творбата „Превключвател на мъртвеца“. Според Молодкин и Сиера съществуването на политически затворници е критичен индикатор за здравето на демократичните институции и отношението им към правата на човека.

„Политически затворници в съвременна Испания“ (2018) на Сантяго Сиера – черно-бели снимки с текстовете на политически обвинения срещу политици, активисти, художници и журналисти – е серия, илюстрираща отношението на автора към състоянието на гражданските свободи. Още в годината на създаването си работата е цензурирана и свалена от изложба в Мадрид.

„Ветерани“ е тема, към която Сиера се връща нееднократно, представяйки изправени в цял ръст с лице към стената фигури като знак на срама. Композираните така анонимни участници в различни въоръжени сблъсъци са, според автора, елементи от дехуманизиран, агресивен и репресиращ колективен инструмент на властта, независимо от причината, времето и мястото, при които той бива използван – в Германия, Афганистан, Ирак, Великобритания, Косово, Йемен, Сирия, Испания.

Във видеото на Сиера „Водовъртежът“ (2023) образите на футболисти от националния отбор на Гамбия се сменят със сцени от полицейски арести на чернокожи младежи, под звуковия съпровод на думите: „Европа е градина… По-голямата част от останалия свят е джунгла… Градинарите трябва да отидат в джунглата…“, произнесени през 2022 от тогавашния европейски комисар за външната политика Жозеп Борел. Пасивността на човешките фигури и цинизмът на аудиофона се сливат с авторската визия спрямо устойчивостта на колониализма и расизма.

Творбите на Молодкин с названията „Демокрация“, допълнени с уточнения за медията – „окървавени плочи“ (2024) или „скулптура от нефт и светлина“ (2019) – се характеризират с придобиващия популярност термин „политически минимализъм“, възникнал след изложбата „Политическо/Минимално“, курирана от Клаус Бизенбах през 2009 с работи на политически ангажирани художници като Феликс Гонзалес-Торес, Моника Бонвичини, Алфредо Жар, Ай Вейвей.

Определението се отнася към произведения с мощно политическо послание, използващи очевидно разпознаваеми символични материали.

По мнението на Молодкин, суровият петрол, стоманата, кръвта и капиталът управляват съвременния свят независимо от оформящите ги политически конструкции и реторика.

"Показвам демокрацията, която е напечатана с кръвта на дезертьорите. Ние помолихме да ни дадат кръвта на онези хора, които отказаха да воюват. Това е кръвта на бившите руски войници и кръвта на бившите украински войници. Имаме и двама души, които отказаха да воюват в Израел и дадоха от тяхната кръв", обясни Молодкин в интервю за Радио София.

"За мен демокрацията се състои от кръв, нефт и газ", сподели Андрей Молодкин. Той добави, че работата му е свързана с всички съществуващи режими. Можем да се доверим само на изкуството и само то може да спре ескалация на войната, казва руският артист.

Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията. Изложбата може да бъде видяна до 16 февруари 2025 г.

a/political изследва границите на радикалното познание, опирайки се на принципа на „културния терор”. Работейки с артисти и агитатори, колективът дава трибуна на гласове, които се изправят срещу доминиращите концепции на нашето време. a/political функционира чрез интервенции, специални поръчки и колекция от модерно и съвременно изкуство, представяйки политически ангажирани артисти като Джон Хартфилд, Нанси Спиро, Густав Мецгер и Касилс.

АНДРЕЙ МОЛОДКИН е смятан за един от водещите примери за политически минимализъм, благодарение на формалния си подход към материала, като използва главно човешка кръв суров петрол, стомана и химикалка. Чрез произведенията  си той подчертава икономиката като значим субект на символичното, финансовото и културното изграждане на Запада.

Роден е през 1966 в Буй, Русия. Живее във Франция. Завършва Московския универистет „Строганов“ през 1992. Служи в Съветската армия. През 2009 Молодкин представя Русия на 53-ото Венецианско биенале. Негови творби са отразявани в издания като Art Forum, Art Press, Third Text, Kh/Zh, New York Times, Village Voice и Independent.

САНТЯГО СИЕРА се опитва да покаже в работите си порочността на структурите на властта които са в основата на отчуждението и експлоатацията на работниците, несправедливостта на трудовите отношения, неравномерното разпределение на богатството, създадено от капитализма, корумпираната  природа на труда  и парите, расовата дискриминация в един свят, характеризиращ се с миграционни потоци в една посока – от юг на север.

Роден през 1966 в Мадрид, Испания. Учи изящни изкуства в Universidad Complutense в Мадрид и в Университета за изящни изкуства в Хамбург (HFBK) между 1989 и 1991, както и в Академията „Сан Карлос“ в Мексико сити между 1995 и 1997. Сиера представя Испания на 50-ото Венецианско биенале през 2003.