Politico брани македонската история и език

След 15 години на разочарование Северна Македония най-накрая получи зелена светлина от ЕС тази година, за да започне преговори за членство - само за да й бъде показана червена светлина на следващ кръстопът, пише Politico.

Преговорите за членство отнемат години и се съсредоточават върху безразборните въпроси относно готовността на страната да се присъедини към блока. Но България задържа старта на тези разговори с искания, които повдигат доста различен въпрос: Какво е език?

Според София езикът, който се говори в Северна Македония, изобщо не е отделен език, а регионален вариант на българския. Скопие отхвърля това, а също така отхвърля искането на София да се подчини на това мнение, преди да започнат преговорите.

Ветото на България раздразни дипломати от други страни от ЕС, тъй като двустранен спор задържа ход, за който всички членове се споразумяха, и спират това, което мнозина виждат като стратегически приоритет - увеличаване на влиянието на ЕС в балканските съседи, където съперничещи сили като Русия, Турция, Китай и арабските държави от Персийския залив са все по-активни.

Но това е нищо в сравнение с възмущението в Северна Македония.

"Ако някоя нация в Европа трябва да избира между своята идентичност и присъединяването си към ЕС, тогава има нещо нередно в този набор от опции", заяви вицепремиерът на Северна Македония Никола Димитров пред Politico.

Подобно на мнозина, той вижда езиковия спор като въпрос на национална идентичност.

"Кои сме ние си е наша работа. Това е въпрос на македонския народ. Смятаме, че това в никакъв случай не трябва да е предпоставка за нашето европейско бъдеще", каза Димитров.

"Тук също има залог за Европейския съюз", каза той. "Решението за започване на преговори за присъединяване беше безусловно. Начинът, по който Европа се справя с това, ще изпрати послание до целия регион относно достоверността на процеса."

За Северна Македония българското вето е удар под кръста. Страната, може би най-нетърпеливият кандидат за членство в ЕС, едва наскоро преодоля друго предизвикателство пред своята идентичност и присъединяване към блока.

През 2019 г. страната промени името си, за да разреши спор с Гърция, която твърди, че страната е узурпирала името на нейния регион в северна Македония. След това Атина отмени ветото си върху присъединяването на Скопие към ЕС и НАТО.

"Лингвистичен инженеринг"

Всички 27 държави-членки - включително България - се съгласиха да започнат преговори със Северна Македония и Албания през март, без да са налице условия.

Но България изпрати меморандум до останалите 26 държави, настоявайки, че документите на ЕС трябва да признаят, че "официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език". 

Българският външен министър Екатерина Захариева също така заяви, че Северна Македония не изпълнява договор за добросъседство от 2017 г. и че Скопие има политики, основани на омраза към България.

"Никой не оспорва правото им да се самоопределят като нация и да наричат ​​езика си така, както им харесва. Но не можем да се съгласим, че това право ще се основава на омраза, кражба на история и отричане на България", каза Захариева миналия месец.

България управлява района, който днес е Северна Македония в продължение на няколко периода от историята до 1940 г., когато става самоуправляваща се част от Югославия.

Някои български националисти никога не успяват да преодолеят това. И затрудненото правителство на премиера Бойко Борисов, което дълго време е привърженик на присъединяването на Северна Македония към ЕС, промени своя тон, докато се опитва да успокои малката националистическа партия ВМРО в управляващата коалиция преди изборите догодина.

В резултат на това българският меморандум хвърля исторически твърдения. Наред с други, той твърди, че македонската идентичност е създадена изкуствено от комунистическото югославско правителство и че тъй като комунизмът е победен в Европа, той не трябва да се внася в ЕС от Северна Македония.

"Процесът на разширяване не трябва да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял при бивши авторитарни режими", пише в меморандума.

Захариева настоява, че София не е преминала към противопоставяне на присъединяването на Северна Македония към ЕС - но е против започването на преговори за членство сега.

Език срещу диалект

Когато Македония е република в социалистическа Югославия, на нейните лидери е позволено да определят собствената си идентичност, което включва стандартизиране на езика.

Българският и македонският език си остават разбираеми, но това е случаят с много славянски езици, които се говорят в страни, които граничат помежду си.

Петър Тодоров, македонски историк, смята, че страната му е ефективно наказана за това, че е сравнително млада нация. Той казва, че е абсурдно да се третира държава по различен начин, само защото нейните предци не са отделили идентичността си от българите достатъчно рано.

"Създаването на македонска национална идентичност не се различава от създаването на която и да е национална идентичност в световен мащаб. Да се каже, че етническата идентичност на Македония е създадена само с политически указ през 1945 г., няма основание в съвременната наука", обяснява той.

Плюс това, по-голямата част от съвременните европейски държави - с изключение на бивши империи като Великобритания, Франция и Германия или скандинавските страни - кодифицират своите писмени и стандартни съвременни езици през 19 и 20 век.

В крайна сметка нито "езикът", нито "диалектът" не са ясно дефинирана категория и е малко вероятно спорът да бъде разрешен от лингвисти.

Северна Македония и България наистина имат форум за разрешаване на поне някои от техните разногласия: Двете страни създадоха съвместна историческа комисия през 2017 г., за да се споразумеят за взаимно приемливи интерпретации на исторически личности и събития. (Техните разногласия включват, наред с други и национален герой, който и двете страни твърдят за свой.)

Но това далеч не е бърз процес.

"И двете страни през последните десетилетия създадоха разкази, които са здраво вкоренени в съзнанието на българския и македонския народ", казва Стефан Дечев, български историк. "Да очакваме да разрешим тези проблеми до декември е нелепо."

Нарастващо раздразнение

Този месец трябваше да се проведе първата междуправителствена конференция между държавите-членки на ЕС и Северна Македония. Това е ключова стъпка в процеса на присъединяване, но сега изглежда, че това няма да се случи.

А разходка из Скопие показва, че предизвикателството на България към македонската идентичност в крайна сметка може да предизвика националистически настроения и от другата страна на границата.

Дясното правителство на Никола Груевски провежда така наречената "антична" политика по време на властта си от 2006 до 2016 г., като на практика превръща столицата в националистически тематичен парк като отговор на постоянните предизвикателства, насочени към македонската идентичност. Те засилиха усилията си, след като Гърция наложи вето за присъединяването на страната към НАТО през 2008 г.

В резултат на това в целия град се появиха огромни паметници на всяка историческа фигура, за която Северна Македония има право да претендира - от Александър Велики до св. Кирил и Методий, първосъздатели на последващата кирилица.

Междувременно в Северна Македония нараства разочарованието от бавния темп на процеса на присъединяване към ЕС. Мнозина казват, че макар да искат членство в ЕС за страната, им е писнало тясната идентичност да се подлага на съмение на всяка крачка. 

"Езиковият въпрос е важен за нас", казва Трпе Ристоски, 49-годишен. "Нашият език е македонски и няма да приемем нищо друго. Обикновените хора не могат да повлияят на политиката, но не мога да приема, че езикът не е македонски. Всичко останало е изкуствено."