Половината от случаите с ХИВ в ЕС са диагностицирани късно

Близо половината от хората, диагностицираните с ХИВ в Европейския съюз през 2022 г., са получили диагнозата си на късен етап. Това сочат данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, които бяха оповестени в доклад по повод Световния ден за борба със СПИН на 1 декември.

Това е трайна тенденция, която не се подобрява, обясни Анастейша Ферис, главен експерт в организацията по болести, предавани по полов път. Изчисленията на центъра сочат, че минават средно около 3 години от момента на заразяване до поставянето на диагноза. Това е причината

1 на 10 души в ЕС да живее с ХИВ, без да знае, че е заразен, а това допринася за повече нови случаи и закъсняло лечение.

Как може да се постигне подобрение и какви мерки планира Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, обяснява епидемиологът Анастейша Ферис в интервюто за БНР, части от което предлагаме на читателите ни.

След спад на броя на докладваните случаи на заразени с ХИВ преди две години на какво се дължи увеличаването им сега?

В нашата област - ХИВ, хепатит, туберкулоза, болести, предавани по полов път, видяхме, че през 2020 г. и 2021 г. данните показват спад на хората с такива заболявания. Знаем, че вероятно хората, които са имали нужда от тестване, не са имали достъп до него или ако са имали достъп, техните случаи не са били съобщени навреме. Сега виждаме увеличаване на случаите и сме в период на възстановяване и подновяване на работата, която се случваше през 2019 г. Опитваме се да я актуализираме за настоящата ситуация след Ковид. Положителните страни след пандемията са, че видяхме, че системите за наблюдение могат да са по-бързи от когато и да било преди. Много от държавите осъвременяват системите си и ги правят по-дигитални. Това е трудно и е процес, който отнема години, но виждаме, че се случва. Страните изградиха по-силни връзки и може би осъзнаха, че могат и трябва да разчитат една на друга за подкрепа и споделяне на научени уроци.

Как се справя конкретно България?

България всъщност беше последната държава в Европейски съюз, която получи грант от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, който подкрепя много важни програми за ХИВ и туберкулоза. Това финансиране вече приключи, но в периода, когато го имаше, България приложи важни интервенции за превенция - например за намаляване на вредите при хора, които си инжектират наркотици, програми за лечение, както и добро тестване в рамките на общностите. Знам, че е трудно финансирането да бъде запазено след края на този грант. Важно е обаче наистина да се гарантира, че ще има финансиране за дейности, които България е видяла, че действат за превенция. Това ще спести средства в дългосрочен план. Финанси за превенция днес ще спестят разходи за лечение в бъдеще.

Какви са уроците, научени благодарение на ХИВ, които могат да бъдат приложени при други болести?

Едно от най-важните неща, които научихме след повече от три десетилетия на борба с ХИВ, е важността от намаляването на стигмата. Когато има голямо стигматизиране, има по-малка вероятност хората да се тестват, да приемат лечение, да останат на него. Мисля, че видяхме това при Ковид. Опитахме при него в никакъв случай да не стигматизираме. Вторият урок е работата с хората, които са засегнати. Мисля, че това е област, в която бихме могли да се справим по-добре. Наистина трябва да имаме поглед върху хората, които са най-засегнати от болестта, както и да осигурим тяхното участие в разработването на програми за превенция, лечение и при прилагането на тези инициативи. На последно място - важен е прегледът на политиките и свързването им с повече данни. В тази област ситуацията с ХИВ е много по-напреднала от други болести. Това е нещо, което се опитваме да разширим и сега го прилагаме за туберкулоза, хепатит, болести, които се предават по полов път. Смятаме, че наша основна задача и причината да съществуваме, е да свързваме мрежи, да подкрепяме държавите, да изграждаме техния капацитет и да използваме данните с цел реализиране на действия.