След доклада на ЕК: Скопие не отстъпва за българите в Конституцията

След две десетилетия все още сме на същата стартова линия към ЕС, въпреки многобройните отстъпки, които направихме, заяви премиерът на Република Северна Македония Христиан Мицкоски, който участва днес в срещата на върха за разширяване на ЕС, организирана в Брюксел от Евронюз, предаде БТА.

"...Говорих за началото на европейския път на (Северна) Македония, път, който продължава повече от 25 години. Припомних, че дори след две десетилетия все още сме на същата стартова линия, не заради неизпълнение на критериите от Копенхаген, а въпреки многобройните отстъпки, които направихме, катопромени в конституцията, (за смяна на) конституционното име (на държавата), знамето и много други...", написа във Фейсбук профила си Мицкоски.

По думите му убеждението в страната е, че мястото на Северна Македония е в Европейския съюз.

"Ще продължим да вървим по този път, но преди всичко трябва да си довършим домашното, за да осигурим по-добър стандарт на живот, по-силна икономика и перспективи, които ще служат на нашите граждани", написа Мицкоски.

По време на участието си във форума в Брюксел премиерът на Северна Македония е подчертал, че преди приемането на Договора от Преспа с Гърция мнозина са убеждавали страната, че е лидер в региона и "далеч пред другите страни в Западните Балкани" и че веднага щом бъде намерено решение на спора за името с Гърция, страната ще стане член на НАТО, "а след четири или пет години и на ЕС", пишат медиите в Северна Македония.

"Тези четири или пет години изтекоха преди две години и ние сме на същото място, където бяхме преди две десетилетия и половина.

Защо? Защото сега сме изправени пред нова пречка, ново ограничение, поредна промяна в конституцията. Защо е необходимо да включваме няколкостотин граждани на страната ни в нашата конституция? Говорим за неуважение към нечии човешки права? Кои сме ние, политиците, че да преценяваме дали нечие право е нарушено или не? Можем само да злоупотребяваме с този въпрос. Истинската институция, която преценява дали е нарушено нечие право или не, е в Страсбург и се нарича Европейски съд по правата на човека", цитира изданието "Либертас" думите на Мицкоски.

Той е заявил, че Европейският съд за правата на човека "14 пъти е отсъждал в полза на македонската общност в България и нито веднъж в полза на българската общност в страната", което повдига въпроса защо трябва да бъде променяна конституцията в Северна Македония. Според Мицкоски, именно затова правителството повдига въпроса за спазването на международното право и резолюциите, защитаващи правата на човека, пише изданието.

"Самият Европейски съюз трябва да се запита какво прави. Какво прави с единодушието (при взимане на решенията) и дали това е в съответствие с принципите и ценностите, върху които се развива. Не съм изненадан и това вероятно ще се случва отново, и отново в бъдеще, защото работи. Очевидно работи, защото преди две десетилетия и половина започнахме това пътуване и

сега сме на същото място, където бяхме тогава.

Защото някой злоупотребява с този инструмент", е заявил Мицкоски, цитиран от изданието.

"Правилата не се променят по време на игра, както се случи с нас"

Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска се надява на "соломоново решение" по въпроса с промените в конституцията, които са условие за начало на преговорите на страната с ЕС.

В интервю за МВР1 снощи Силяновска посочи, че по време на посещението си в Париж за участие в Парижкия форум за мир е потърсила помощ и от френския президент Еманюел Макрон.

"Нормално е, търся помощ от президента Макрон, защото прилагателното е "френско" (предложение). Хайде сега, намерете решение. Мисля, ...че трябва да се намери решение, както знаете, европейците, особено тези в Европейския съюз, могат да бъдат много креативни, когато е необходимо", каза Силяновска.

Попитана за разговорите си с председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен, която за кратко беше в Скопие по време на балканската си обиколка, но след срещите й в Северна Македония нямаше изявления, а в платформата Екс написа, че

"ЕС е готов, а топката за отпушване на преговорите на страната е в нейното поле",

Силяновска заяви, че с Фон дер Лайен не се е говорило "за това". По думите й премиерът Християн Мицкоски също е отговорил отрицателно на въпроса дали председателят на ЕК му е казала подобно нещо.

"Не, не, не са говорили и с него за игрища и топки. Това излезе в Туитър.... Вижте, топката е реквизит. Освен в художествената гимнастика никой не играе сам с топка. Топката е инструмент за игра, а за да се играе трябват двама. Играта винаги протича по точно установени правила. Правилата не се променят по време на игра, както се случи с нас. (...). Второ, когато ме питат отвън

"ще промениш ли конституцията", не мога да дам такава гаранция, ...не съм абсолютен монарх.

Парламентът прави това. И депутатите гласуват според собствените си убеждения и представляват гражданите, а не мен и не ЕС. Когато казват "промяна на конституцията", професорът в мен реагира, все едно ми казват "забравете за парламентарната демокрация, защото тя има несигурен резултат", каза Силяновска.

По думите й често й се е налагало да обяснява за какво е тревогата от конституционните промени в страната, след като Северна Македония е приела тази преговорна рамка.

"Не е точно така. За радост, или за съжаление (тогава) аз бях депутат. Не гласувахме за преговорната рамка или за заключенията. Получихме само информация за заключенията. И това беше всичко. Така че, тази процедура беше напълно непрозрачна", каза Силяновска, според която по въпроса трябва да бъде намерено соломоново решение.

В отговор на въпрос дали се правят някакви анализи по въпроса, Силяновска отговори положително.

"Правят се, разбира се. Затова гледаме (на въпроса) интегрално и не мога да не кажа, че съм безкрайно благодарна на Словения и Хърватия. Защото те са вътре (в ЕС). Междувременно и те носят специална отговорност, защото в добри и лоши времена сме били заедно 50 години. Те са и инициаторите на групата за приятелство, Вишеградската група е група за приятелство. Австрия е приятел, Италия е приятел

и очаквам да се намери някакво соломоново решение",

каза Силяновска.

Според бившия дипломат Виктор Габер обаче конституционната компетентност на президента на страната като председател на Съвета за сигурност е "да се занимава с въпроси, свързани със сигурността и защитата на страната и да бъдат правени предложения до парламента и правителството" и намирането на соломоново решение не може да се свежда до "очакване".

По думите му самото споменаване "за очакване на някакво соломоново решение за преодоляване на блокажите по пътя на европейската интеграция на страната, поражда чувство на несигурност сред настоящото държавно ръководство при реализирането на публично провъзгласените стратегически определения на най-значимите политически играчи в страната.

"Соломоново решение" може да бъде насърчено, ако под този термин се разбира решение, което е компромисно, мирно и проспериращо, но не и да очакваме някой друг да ни го наложи, а ние само да "очакваме някакво Соломоново решение".

"Въпреки това, поради развитието на актуалните геополитически събития, часовникът неуморно тиктака за предприемане на стъпки със смели и обосновани решения в прилагането на политиките за развитие и сигурност. Историята помни визионери, които откриват и създават перспективи, независимо от настоящите предизвикателства", казва бившият дипломат, цитиран от "360 градуса".

България не е единствената спирачки пред РСМ

Докладът на ЕК сочи, че Северна Македония е продължила работата си по пътните карти за върховенството на закона, реформата на публичната администрация и функционирането на демократичните институции, както и по плана за действие за защита на малцинствата. Необходими са допълнителни бързи и решителни действия по началните критерии, в съответствие с рамката за преговори, с цел отваряне на първия клъстер възможно най-скоро и когато бъдат изпълнени съответните условия. Северна Македония следва да повиши усилията си за поддържане на върховенството на закона, като защитава независимостта и почтеността в съдебната система, и засили борбата с корупцията, се посочва в доклада. Страната трябва да приеме необходимите конституционни промени за включване в Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и които са част от друг народ, като например българите, както е посочено в заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г., които Скопие се ангажира да изпълни, се добавя в текста.