Положението е критично: Няма учители, няма и строители
Доклад на ИПИ сочи, че само в строителния сектор трябват 40 000 души
България има критична нужда от работна ръка. Това показва нов доклад, според който най-голямото притеснение е липсата на строители и учители, което забавя икономиката и застрашава развитието на ключови сектори като строителството и образованието. Миналата година са липсвали най-много работници за туризма и обслужването. Сега липсват учители и строители. Това показва доклада на Института за пазарна икономика, основан на проучване на Агенцията по заетостта. През 2024 г. голямата експанзия се случва по линия най-вече на строителния сектор.
„Въпреки големия ръст на цените продължава да има доста сериозен строителен бум, особено в големите градове”, каза Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
„Само при строителните работници, говорим за над 20 000 липсващи души. Ако добавим към тях и малко по-квалифицираните заварчици, монтажници, ВиК специалисти, специалисти по ел. мрежи, всичките тези заобикалящи строителството дейности, се качваме на около 35 000 липсващи работници. При преподавателите липсата е по-малка. Динамиката е по-сериозна, като при тях липсата е докъм 10 000”, посочи той.
„Разбира се, това не означава, че тези сектори не могат да работят с настоящия си кадър, но особено в строителството означава, че експанзията на сектора до някаква степен е ограничена именно от тази липса на кадри, тъй като това е доста специфична дейност”, добави Николов.
По думите на Адриан Николов недостига на кадри се дължи на няколко неща. „Едно от може би най-важните е отвореният пазар на труда в ЕС. Българските работници вече от повече от 15 години са свободни да пътуват и да практикуват своята професия на практика в цяла Европа.
Резервът работна ръка сред безработните се оценява като малък: между 140 и 160 хиляди души. Над една трета от тях – между 50 и 60 хиляди, са на пазара на труда от над година в безуспешно търсене на работа.
„Това наистина са хора, които често са възрастни, в изолирана реалност, с много ниско образование и квалификация, дори и неграмотни в повечето случаи, което прави тяхното наемане на работа, дори и в много ниския сегмент на пазара на труда изключително трудно. Хората, които подлежат на обучение и могат да бъдат относително лесно интегрирани в някаква форма на производствена дейност, вече са на пазара на труда и вече работят”, подчерта той.
Според анализа на Адриан Николов тенденциите не са необратими, но трябват мерки: да подобрим образованието, да насърчаваме ученето през целия живот, да активираме хората, които не работят, и да привлечем работници от други страни. Така гладът за кадри ще намалее, а строителството и образованието ще помогнат на икономиката ни да расте.
