Полша забрани на самотните жени да забременяват ин витро

Полякините, които нямат интимен партньор, нямат право да забременеят чрез асистирана репродукция. До това доведоха строгите политики на консервативната католическа партия "Право и справедливост", която е на власт, съобщи сайтът шум.бг.

Едно от първите ѝ действия през 2015 г. бе да увеличи размера на детските помощи, но в същото време да спре да финансира ин витро процедури от държавния бюджет. През юни тя успя да прокара още ограничения – сега те не просто се плащат от пациентите, а е необходимо за провеждането им да се вземе декларация от бъдещата майка и бъдещия баща, които обещават да поемат правна и финансова отговорност за все още несъздадените деца.

Новият закон поставя в правен вакуум жените, които се опитват да забременеят чрез инвитро с донорска сперма. Една от тях е Ирена (името е сменено) – жена, интервюирана от сп. "Ню Йоркър", която се опитва да има дете от 2012 година насам, когато ограниченията не са били толкова строги. По време на втората си процедура през 2015 г., тя се сдобива с 6 ембриона, от които замразява 4. Трансферът на другите два е успешен, но жената губи бременността си в десетата гестационна седмица.

А сега, според новия закон, тя няма право на достъп до останалите четири, освен ако мъж не се подпише на исканата декларация. Нещо повече – неизползваните ембриони ще бъдат дарени на безплодна хетеросексуална двойка, ако не бъдат използвани в рамките на 20 години.

Каква роля играе религията

Според католическата църква ин витро оплождането е грях, тъй като тази процедура може да доведе до унищожаване на ембриони, а според вярата те вече притежават душа и имат право на живот, дори преди да бъдат имплантирани в утробата на жената. Папа Бенедикт Шестнадесети е коментирал, че тази процедура "замества любовта между мъжа и жената".

Католическите медии в страната описват заченатите по този начин деца като генетично подозрителни и неестествени. Други противници на процедурата позират като защитници на ембрионите.

Близостта на "Право и справедливост" с Католическата църква бе демонстрирана и чрез неколкократни опити абортите да бъдат изцяло криминализирани. Сега те са позволени само при заплаха за живота на плода, голяма опасност за здравето на майката или при инцест или изнасилване, но за "Право и справедливост" дори това е прекалено много и извършващите ги бременни жени би трябвало да подлежат на наказателно преследване. Многобройни протести засега предотвратяват тези рестрикции.

Кога започва животът

Правителствата имат интерес да защитават човешкия живот, пише "Ню Йоркър" - заради това са забранени убийствата, цигарите са обложени с акцизи, да се носи колан при возене в кола е задължително... Полското правителство отдавна твърди, че носи отговорност и за живота, който според него започва от зачеването. По темата за абортите тази защита има превес пред правото на жената, която желае да прекрати бременността си.

По темата за ин витро оплождането защитата на ембрионите е по-важна дори от правата на все още незабременялата жена, която ги е създала. На практика правителството би трябвало да провежда експроприация върху тях, независимо дали ги класифицира като биологична тъкан, собственост или човек.

Технически, оплодената яйцеклетка се превръща в ембрион, след като е имплантирана в утробата. Според правилата на ЕС тези "пре-ембриони" са тъкан, която се управлява по същите правила, по които и костния мозък за трансплантации например. Остава въпросът дали потенциала на този ембрион да се превърне в човек не го отличава - но той няма лесен отговор. Зачеването, изкуствено или не, е толкова несигурно, че имплантираният ембрион има само 1 към 3 шанс да се превърне в човек.

Междувременно в него са били инвестирани сериозни финансови, биологически и емоционални ресурси. Някои пре-ембриони са създадени изцяло с генетичен материал на родителите; някои имат донорски гени, трети изобщо нямат генетична връзка с жената, която иска да забременее, и с мъжа, който ще отглежда детето. Много аспекти от миналото, настоящето и бъдещето на ембриона зависят от въпроса кой точно е отговорен за него.