Потрес: Ново ГМО пълни чиниите ни

Навлизането на генетично модифицирани растения, произведени с така наречените “нови геномни техники” (НГТ), предстои да гласува през януари Европейският парламент. Целта е повечето от тези растения да бъдат освободени от съществуващите изисквания на ЕС за ГМО, включително задължително етикетиране за потребителите, проследимост и оценка на риска, както и представяне на аналитични методи за откриване.

Преди Коледните празници на заседание на Комитета на постоянните представители (COREPER) в Брюксел бе приета дерегулацията на генетично модифицирани (ГМ) растения, произведени с помощта на така наречените нови геномни техники (НГТ).

Въпреки съпротивата на България и други страни, квалифицирано мнозинство от държавите-членки на ЕС подкрепи дерегулацията. България, заедно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се обяви против дерегулацията.

Същата група държави и преди, през декември 2023 г., отказаха да се съгласят с дерегулирането на новите ГМО. Тогава на същата позиция беше и Полша. Сега обаче Полша премина в лагера на държавите “За” и 2 години по-късно проектът на ЕК получи необходимото мнозинство. Дерегулирането на ГМО е подаръкът, който корпорациите получават, посочиха в свое становище от сдружение “Агролинк”.

“Повечето правителства на ЕС позволяват неизпитани и немаркирани ГМ растения да бъдат пускани в околната среда и в нашите чинии, излагайки на риск както хората, така и природата.

По този начин те застават на страната на мултинационалните биотехнологични корпорации – за сметка на фермерите, хранителния сектор, потребителите и околната среда. Сега е ред на Европейския парламент да отхвърли тази сделка”, смята д-р инж. Светла Николова от сдружение “Агролинк”. Тя обясни, че инструментите за генно редактиране позволяват целенасочени промени в генома на културите, повишавайки тяхната устойчивост към болести и екстремни метеорологични условия. В момента тези техники попадат под строгия и обременяващ режим на ЕС за ГМО.

Видовете, създадени с т. нар нови геномни техники се получават, когато малка част от ДНК-то им бива добавена, премахната или подобрена. Това е и основната разлика с традиционните ГМО техники, които включват имплементиране на ДНК от друг организъм с цел създаване на хибрид. От “Агролинк” предупредиха, че патентите за ГМО се разрешават, с което достъпът до семена ще бъде под контрола на корпорациите.

Рисковете от ГМО храни са предмет на дебати, но потенциалните опасения включват повишен риск от алергии, хормонални нарушения, въздействие върху имунната система и черния дроб/бъбреците, както и свързаните с тях употреба на хербициди (като Roundup) и екологични ефекти. Съществуват и опасения, че ГМО храните могат да подпомогнат прогресията на рака.

Тъй като раковите заболявания са причинени от ДНК мутации се предполага, че храните с добавени гени могат да повлияят на човешкото ДНК. Това притеснение се дължи отчасти на проучване с мишки, което открива връзка между приема на ГМО и по-висок риск от тумори и ранна смърт. По-късно обаче това проучване е оттеглено заради пропуски.