Преди 78 години: На 22 юни Хитлер напада СССР

22 юни е паметна дата за историята - на този ден през 1941 г. армията на Нацистка Германия нахлува в Съветския съюз и стартира военна операция „Барбароса“, наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход. В 4,45 сутринта на 22 юни 1941 въоръжените сили на Нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР, след като обявяват война. Три групи армии – Север, Център и Юг атакуват Червената армия, като насочват основните удари към Ленинград, Москва и Киев. Германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите.

Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия. Срещу нацистите са изправени 4,5 милиона съветски войници.

Към 22 юни до границата със СССР са съсредоточени 180 германски дивизии, 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 5,5 милиона войници, 4 300 танка, 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и 5000 бойни самолета.

За две седмици нацистите разгромяват основните съветски сили, окупират балтийските републики, Беларус, Западна Украйна, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината разстояние между полската граница и Москва, като окупират Витебск.

На места Червената армия оказва ожесточена съпротива. Боевете за Смоленск забавят с повече от 2 месеца нацисткото настъпление. Противодействието от страна на Червената армия не е адекватно и поради факта, че редица съветски военачалници са обявени за неблагонадеждни и са изпратени в Сибир.

На 5 декември войските на Калининския фронт на север от Москва преминават в контранастъпление, последвани на 6-и декември от Западния и Югозападния фронт южно от столицата. Въпреки суровите зимни условия още в първите дни Червената армия пробива отбраната на противника южно от Калинин и северозападно от Москва и освобождава редица населени места, а на 8 декември Хитлер издава заповед за преминаване в отбрана на целия Източен фронт.

Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера.

Ако се съди по речите му, понякога той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на "източната политика" и да говори за своето отношение към славяните.

Хитлер обосновава своята теория за разширяване на жизненото пространство на германската нация, което може да стане само за сметка на Русия. Той твърди, че славяните са родени роби, които разбират само от камшик. Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание.

Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР.

Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души. През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души. Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души.

Съветският съюз излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера.