Премиерът пред Financial Times : Искаме край на зависимостта от руската енергия

"Ние сме от правилната страна на политиките на НАТО и на ЕС, на 100 процента", каза новият премиер на България Петков в интервю за "Файненшъл таймс" броени часове преди да бъде утвърден за министър-председател.

Новият министър-председател на България даде знак, че София ще прекрати възпрепятстването на кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС, след като новото му правителство заработи през следващите седмици.

Кирил Петков, който беше утвърден за премиер от парламента на страната в понеделник, след като партията му получи най-голям дял от гласовете на изборите през ноември, направи това обещание, като потвърди ангажимента на България към НАТО и Запада, коментира медията.

"Ще предложим нов процес за Северна Македония, много бърз, с ограничена времева рамка, само шест месеца", каза той.

Обратът идва, след като миналата година България наложи вето на преговорите за присъединяване на съседката си към ЕС на фона на спорове за историята и идентичността.

Критиците тогава обвиниха бившия дясноцентристки лидер на България Бойко Борисов, че прибягва до национализъм, за да отклони вниманието от продължилите месеци наред протести срещу организираната престъпност и корупцията по негово време.

Борисов беше свален на изборите през април, но неуспехът да се договори за коалиция доведе до нови избори през юли и отново през ноември, когато центристката партия на Петков "Продължаваме промяната" (ПП) спечели около една четвърт от гласовете.

Миналия понеделник Петков и коалиционните му партньори - Социалистическата партия, антисистемната партия ИТН на "турбофолк" попзвездата Слави Трифонов и либералната Демократична България завършиха първия проект на коалиционно споразумение.

Непосредственото предизвикателство пред новото правителство ще бъде справянето с кризата с коронавируса в страната. България е сред страните с най-висока смъртност в света и с най-ниски нива на ваксинация.

"Със сигурност трябва да увеличим броя на ваксинациите", каза Петков, чиято партия водеше предизборната си кампания с обещанието да изкорени корупцията и да рационализира държавата.

"Ще отделим достатъчно средства за насърчаване на ваксинирането. Ще поканя експерти, ще отидем в болниците и ще покажем ситуацията. Това е колкото здравна, толкова и икономическа програма. Не можем да затворим България отново."

Бъдещият министър-председател ще бъде изправен и пред сложен външнополитически баланс в момент, когато Русия играе все по-настъпателна роля в региона.

Петков заяви пред ФТ, че новото правителство ще постави дискусиите със Северна Македония на нова основа. "Ще използваме работни групи, за да търсим решения по въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история", каза той.

Северна Македония, която първоначално се наричаше Република Македония, произлезе от бивша Югославия и през 2005 г. получи статут на кандидат за членство в ЕС. Кандидатурата ѝ беше замразена в продължение на години от гръцката опозиция срещу първоначалното ѝ име, което според Атина олицетворяваше териториални претенции към едноименния гръцки регион. Въпросът беше решен през 2019 г., когато беше добавен уточняващият термин "Северна".

Междувременно отношенията между София и Скопие се влошиха, като много българи отхвърлят концепцията за отделна македонска идентичност и език, а споровете са свързани със събития от времето на Втората световна война.

Сега Петков е изправен пред предизвикателство при формулирането на политиката на своето правителство по отношение на Северна Македония.

Енигматичният лидер на ИТН Трифонов е изградил имидж, който се корени в романтичния национализъм - в България той стои зад твърдението, че Северна Македония е етнически и културно българска. От неговата партия произлизат министъра на външните работи и министъра на енергетиката на коалицията.

Неотдавнашно проучване на "Галъп интернешънъл" показа, че по-малко от 10% от българите подкрепят директния стремеж на Северна Македония към ЕС, а над 70% подкрепят запазването на българското вето върху преговорите за присъединяване на Скопие, докато не бъдат уредени двустранните разногласия.

Петков заяви, че ИТН е конструктивен партньор в коалиционните преговори и че обсъжданите през последните месеци проблемни области ще останат на масата.

"Например, в македонските учебници България не трябва да се нарича фашистка", каза той, намеквайки за македонските описания на българските войски, които според интерпретацията на РСМ окупират - а според България освобождават и управляват - днешна Северна Македония през 40-те години на миналия век.

София също така ще трябва да действа внимателно в момент на засилване на напрежението в Черноморския регион, където Русия все повече разгръща мускули след анексирането на Крим от Украйна през 2014 г.

„България иска да прекрати зависимостта си от руската енергия“, заяви Петков.

Страната получава почти целия си природен газ от Русия. Газопровод, минаващ през Гърция до България, който би могъл да пренася алтернативен газ, се изгражда от повече от десетилетие. Петков отбеляза, че София вече е подписала договори за доставки на азерски газ по гръцкия маршрут и обеща да завърши българската част от изграждането възможно най-скоро.

Петков заяви още пред ФТ, че външната му политика ще се съсредоточи върху предотвратяването на въоръжен конфликт "навсякъде в съседство", но че страната остава западно ориентирана.

Коментарът на политическия му ментор, президента Румен Радев, по време на предизборен дебат през ноември, когато той предизвика безпокойство сред международните си съюзници, като заяви, че "Крим е... в момента руски", не е сигнал за промяна в позицията на България, твърди Петков. Президентът просто е искал да обърне внимание на реалността на място, каза той.

"Ние третираме Крим като част от Украйна, в това няма никакво съмнение", настоя Петков. "Но искаме да сме сигурни, че ще бъдат използвани всички дипломатически средства, за да се избегне военен конфликт.

Стремим се към активна и ангажираща роля на България както в ЕС, така и в НАТО", добави той. "Вече не искаме да бъдем лошото дете в задната част на класната стая".

БГНЕС

Снимка: Агнес Методиева