Преводачката на "Одисея" с унищожителна критика към Нолан

Емили Уилсън - специалист по класическа филология и автор на широко признатия английски превод на Омировата "Одисея", който режисьорът Кристофър Нолан посочи като едно от вдъхновенията си за филма, отправи остри критики към екранизацията, въпреки огромния ѝ комерсиален успех. Това пише австралийската секция на вестник "Гардиън". 

В есе за London Review of Books Уилсън пише, че е очаквала интересът на Нолан към Омировата поема да доведе до по-задълбочен филм, но според нея резултатът страда от "обичайната комбинация от грандиозност и повърхностност". "Филмът няма какво убедително да каже за времето, паметта, историята, войната или за връзката между славното завръщане на един воин и живота на неговото семейство, приятели, съратници и противници.

Липсват психологическа, емоционална, политическа и етична дълбочина", пише тя.

Според Уилсън сюжетната структура е изградена върху ефектни похвати, сценарият е слаб, а героите не разполагат с убедителна мотивация за действията и думите си.

"Наративната структура е само трик. Сценарият е ужасен. Никой от героите няма убедителна мотивация за своите действия или думи", посочва тя, като с ирония добавя, че "няма любовни сцени, а цялата храна изглежда ужасно". Особено показателен е коментарът ѝ по повод началния ред от нейния превод на "Одисея" - "Разкажи ми за един сложен човек" ("Tell me about a complicated man"), който Нолан публично е определял като свое вдъхновение.

"Бих се срамувала да съм написала която и да е част от този сценарий", заявява Уилсън.

В интервю за The Sunday Times професорът по класически науки в Пенсилванския университет също казва, че филмът не я е развълнувал емоционално. "Не ми въздейства емоционално. Отчасти защото, за разлика от Омир, не е много добре написан", казва тя.

По думите ѝ персонажите не притежават психологическата сложност на героите от оригиналната поема. "През цялото време си мислех: "Изобщо интересува ли ме дали този човек ще се върне при съпругата си?" Филмът не ми дава причина да ми пука", коментира Уилсън.

Въпреки критиките си тя признава, че премиерата на "Одисея" има положителен културен ефект.

Според нея филмът връща зрителите в киносалоните и е събудил нов интерес към античната литература, като продажбите на различни преводи на "Одисея", включително нейния, са се увеличили значително.

Уилсън изразява надежда, че успехът на филма може дори да убеди университетските ръководства да не съкращават катедрите по литература, класически езици и история.

"Излизането на "Одисея" е събитие, което трябва да бъде отпразнувано. Нолан прави всичко възможно да накара широката публика отново да чете и за това съм му благодарна",

заключава тя.