Проф. Антоанета Христова: Революцията на Радев с вдигнатия юмрук беше фалшива

"Винаги съм била критик на Румен Радев по отношение вдигнатия юмрук. Разбирам, че президентът може да е сбъркал като е заложил на ПП срещу ГЕРБ, но не мога да оправдая опита му за революция, тя беше фалшива и се случи през вдигнатия му юмрук." Такъв коментар направи проф. Антоанета Христова за продължаваща вече 4-та година политическа криза. 

"Моята теза що се отнася до политическите процеси у нас, е, че събирането и развитието трябва да бъде средството на управление, а не разделението. Последните четири години трябва да бъдат обеца на ухото на всеки политик", казва тя пред "Труд".

"В момента Горица Грънчарова-Кожарева все още се ориентира кой да бъде избран. Предполагам, че е подложена на различни влияния и затова предполагам, че й е трудно. В същото време се намира в много сложна ситуация. Не може да се каже, че правителството на Главчев имаше позитиви. Имаше скандали, имаше сбъркани решения, свързани с битността му и на външен министър. Т. е. министрите от неговия кабинет ще носят и негативи ако се прехвърлят и в следващия служебен, въпреки че това е очаквания избор. По принцип, не трябва да има прекалено големи очаквания към служебния министър-председател, но факт, че и към Горица Грънчарова-Кожарева има такива, коментира тя по повод совалките за служебен кабинет на кандидат-премиерката в последните дни.

"В последните години България се управлява от служебни правителства. Има изключителна липса на мотивация за участие в избори, намираме се в едно от най-ниските нива на доверие към политическите партии. Не че хората не искат избори, но не харесват никой. Гражданите се чувстват объркани, несигурни, отвратени. В такава ситуация служебните правителства показват, че все пак работят и то по-добре от правителства, излъчени от партии и коалиции, които имат толкова нисък рейтинг. Този отказ от партийността обаче, е изключително опасна тенденция. Но точно тя потвърждава, че с тези политически партии нещата са приключили", добавя проф. Христова.

"Големият въпрос на кой е човек Горица Грънчарова. В тази малка държава винаги си човек на някой. Но за нея още няма нищо потвърдено. Тя е ново лице за политиката, което може да ни даде два различни знака. От една страна - че няма нищо общо с никого, което е нереалистично, а от друга - че може би няма негативни стереотипи в управлението, т. е. лоши навици. Което би могло да бъде добра новина и лоша - предвид липсата на опит", казва тя.

"Калин Стоянов им е голям проблем на ПП-ДБ. Очевидно. Може би защото не им е разрешил да има ала-бала? Ако той си е свършил наистина работата да няма ала-бала, аз бих го поздравила. Защо иначе една политическа партия, която е загубила 300 000 гласа може да мрази толкова този човек? Очевидно е в противоречие с техния интерес, а техният интерес са загубените 300 000 гласа на изборите на 9 юни. А те са били загубени вероятно защото не е имало ала-бала с машините", обяснява още проф. Антоанета Христова за голямата интрига в момента - кой да е вътрешен министър. 

"Опитаха се да се заиграят с президента, но ако това е мотивът, бих поздравила Радев, че ги отряза. Но истината е, че в момента се чака нещо ново, нещо различно.", загатва тя.

"ГЕРБ вече не е консервативното. Фактически консервативното е празно. Борисов му сложи края, защото събирайки се с ПП-ДБ, той показа, че на практика е много по-автентичен, когато гласува политики на ПП-ДБ. Те му идват отвътре, и на него, и на депутатите му. Има двама-трима, които са дошли от СДС и ДСБ, които звучаха по-консервативно, но когато се гласува, те се объркват. Което означава, че ГЕРБ и тях ги приключи като дясно консервативни политици", анализира професор Христова.

И като обобщение твърди, че според нея няма перспектива в никоя партия, участвала досега в политическия живот. "Просто трябва да разберат - нямат перспектива! Те са в групата на тези, към които няма никакво доверие, в групата на пакетираните лоши политици. Онези, дето са играли, прилепвали, отлепвали, делили. Те са тези, които не успяват да накарат избирателя да им обърне внимание. Представете си ги само наредени един до друг, без да ги изреждам. Те са лидери, които говорят на себе си. Те искат тях да ги чуят, а не искат те да чуват другия. Те нямат способност да комуникират. Те не „виждат“ хората, камо ли да се интересуват от проблемите им", завършва тя.