Проф. Биолчев: Фандъкова е моя студентка, нападат я хора с беден речник

Проф. Боян Биолчев се възмути от нападките срещу кандидат-кмета на София Йорданка Фандъкова за учителската й професия. "Това, което има най-ерозираща роля в България в момента, е посегателството върху езика ни, превръщането му в уред за преднамерени констатации, при който умереният говор и търсенето на истината чрез него, каквато и да е тя е, са изтласкани шумно встрани. Няма големи и малки езици.", констатира интелектуалецът.

"Доста се изненадах, когато атакуваха политически Йорданка Фандъкова за завършената от нея руска филология и учителския ѝ стаж по специалността. Успокои ме това, че го произнасяха хора, които говорят беден български език", защити възпитаничката си литераторът.

"Руският език носи богатството на една световна литература и не е грях да го знаеш добре и да го преподаваш. А подигравката с учителското призвание е още един баласт в едно общество, което се стреми към съизмерение с развития свят. Фандъкова е моя студентка и аз се радвам, че е запазила своя ясен, приветлив български език. Че в него няма звънки изхвърляния, не кънтят раздразнени думи и не ни атакува нетърпимост към различното мнение.", защити възпитаничката си Боян Биолчев.

Чух и пародирана оценка на усмивката ѝ и какво се криело зад нея. Не съм запознат с оптиката така, че да разбера как се гледа зад усмивка, иронизира ученият.

"Това, което аз виждам при Фандъкова, е една човешка усмивка, насочена напред, където ясно звучат конкретни планове за бъдещата работа. Докато отсреща виждам само водопад от лесно произносими обещания. Много се замислих над концепцията за управление с всички граждани. И продължавам да се учудвам как ще влязат в едно учреждение милион и половина софиянци, половината от които са заявили с бюлетина предварително, че не искат това. И аз съм гражданин, но не искам да управлявам в блъсканица, искам да бъда “управляван” от оторизирани точно с бюлетина личности, които ще уважават между всички останали и моята личност.", изразява позицията си професорът. 

В разюзданите полемики малко хора успяват да осъзнаят, че управлението “заедно с всички” доста наподобява “диктатурата на пролетариата”, която поне три поколения доста добре си спомнят, заключи Биолчев.

Интелектуалецът се върна към корените си и си спомни: "Аз съм стар софиянец, от самия център на София, където някога беше зоологическата градина. Шегувахме се, че истински софиянец е този, който е чувал рева на лъва. Но аз прекрасно знам, че провинциализмът не е марка на топографията, а въпрос на манталитет. И точно като стар софиянец сега често ми се иска да съм глух, но не съм сляп, за да не видя какво и колко се е променило през последните години в моята София, и не искам някой вместо мен да ми я връща."