Проф. Галин Цоков: Българското основно образование е най-краткотрайното в Европа

През 2016 година основното образование беше свалено с една година и се завършваше след 7-ми клас. Почти 10 години по-късно експертите отчитат негативни последици от промяната и налице е готовността системата да се върне към модела 4 – 4 – 4, тоест 4 - години начално, още 4 - основно и 4 - средно образование.

Бившия образователен министър проф. Галин Цоков заяви съгласие с тази промяна в предаването „Социална мрежа”. Според него тя стъпва на международни сравнения. Проведеното, съвместно с проф. Цоков, изследване показва, че българското основно образование е най-краткотрайното в Европа – едва седем години, докато масово моделът е деветгодишен, а в пет държави – дори десетгодишен.

Това по-кратко обучение води до рязко намаляване на общообразователната подготовка.

„Стремим се към международен стандарт от около 7800 часа, а при нас са около 4200–4900. Това води до пресоване на материала и претоварване в прогимназията и гимназията“, коментира професорът.

Според него именно това е една от причините за демотивацията на учениците, която „логично се прехвърля и към учителите“. Промените в разпределението на годините биха дали пространство за по-равномерно натоварване и реално учене, вместо „припускане по учебния материал“.

Проф. Цоков подчерта, че от ключово значение е как ще се структурира цялата образователна система. Той даде пример с Полша, която преди 15 години увеличава основните класове и само след десетилетие бележи рязък напредък в резултатите от тестовете на програмата PISA.

Специалистът смята, че претоварването на програмите е резултат и от стара политика на МОН, която трябва да се трансформира – учебните програми не бива да се променят в посока още повече съдържание, а към развиване на умения:
„Повече практически задачи, повече природонаучни дисциплини и насоченост към компетентности, а не към възпроизвеждане на факти.“