Проф. Киров: Няма нарушение на Конституцията при представянето на проектокабинета на ИТН
Процедурата за сформиране на правителство не е стартирала, обясни преподавателят по конституционно право
"Няма нарушение на Конституцията при представянето на проектокабинета на „Има такъв народ“. Всъщност процедурата за сформиране на правителство не е стартирала, има фотофиниш и все още не е ясно коя ще е парламентарната група, която ще излъчи първия кандидат за министър-председател, т.е. на кого ще бъде връчен първият проучвателен мандат".
Това обясни в студиото на „Тази сутрин“ бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров.
Той допълни, че мандатът за съставяне на кабинет, е персонален и се предоставя на лице, предложено от най-голямата по численост парламентарна група, а не на политическа партия или на партиен лидер.
„В Конституцията ясно е казано, че правителство подава оставка пред новоизбраното Народно събрание. Интересна е практиката за служебните правителства, която е много различна – имаше такива, които подадоха оставка пред новосъбраното Народно събрание, а други пред този, който ги е назначил – президента“, добави Киров.
Преподавателят по конституционно право обясни, че при три последователни неуспешни опита за формиране на правителство президентът ще трябва да назначи наново служебно правителство и да насрочи в двумесечен срок нови избори.
Киров заяви, че технологията на гласуване с машини не предполага подаването на сигнали за нарушение, защото те не могат да бъдат констатирани с нея.
„Това, че една машина е дефектирала и в някакъв момент се е преминало на хартиено гласуване по решение на ЦИК или след 11 ч. на РИК към гласуване с бюлетини, е едната част от въпроса. По-важното е, когато има дефектирала машина и изборния процес е прекратен за 2-3 часа, след което машината отново е стартирана, трябва ли да се удължи изборният процес в тази секция“, каза той.
Киров, добави, че очаква отговор от ЦИК кои са случаите за прекъсване на вота в страната и чужбина за и за колко време.
„В първите години на демократичния преход ние стартирахме с разходи между 15-20 млн. за изборна кампания. Трябва да се каже каква е сметката сега и как са 20 г. толкова пъти нарасна цената на един изборен процес“, обобщи бившият конституционен съдия.
