Проф. Коста Костов: Ваксинацията у нас протича все едно предлагаме туршия

Общество
18:20 - 24 Февруари 2021
9482
Проф. Коста Костов: Ваксинацията у нас протича все едно предлагаме туршия

Проф. Коста Костов е роден в Бургас. През 1980 г. Завършва медицина във Варна. Професор е по белодробни болести. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е специализиран курс „Основни качества на лидерството” в London Business School. Дългогодишен лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София. Бивш председател на УС на БДББ в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК. Председател на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията COVID-19 2020 г. Член на Съюза на българските писатели – секция „Публицистика“. Проф. Коста Костов даде интервю на журналиста Теодора Павлова от Агенция "Фокус", което препечатваме.

- Проф. Костов, вие сте един от водещите пулмолози у нас. Ангажиран сте и с хода на епидемията от коронавирус, която вече от година се разпростира и в България. Как оценявате ситуацията към момента и имате ли опасения от нов пик на заразата, предвид, че стартира масовата ваксинация?

- За нов пик в смисъла на онзи от октомври-декември не ми се мисли, защото не го допускам в ума си. По-скоро ще има бавно надигаща се вълна, предвидима още в края на януари и тази вълна вероятно няма да залее болниците както в началото на зимата, но ще се покачва плавно в следващите няколко седмици. Масовата ваксинация няма да успее скоро да догони вируса. Ето днес (23 февруари) имаме процентен скок на заразените над 18% от направените тестове, покачване броя на постъпилите в болница, интензивни звена и починали. В настоящия момент общият брой преминали през инфекцията и ваксинирани е под 5% от населението, ако се доверим на официалната статистика.

Ако навлезем в хипотезата, че инфектираните извън официалните данни са поне още милион, тогава допускам, че имунното българско население е около 22%, нека бъдат 25%.

Пак не излиза сметката, защото докато стигнем заветните 70% популационен имунитет, както повелява епидемиологията, ще мине много време, а дотогава онези, които са се ваксинирали досега, заедно с преболедувалите преди месеци, ще се присъединят отново към неимунното население и по-уязвимата част от него.

Така след месеци ще върнем преброяването в днешната му точка. В същото време се появяват нови варианти на вируса, с проблемни отношения с ваксините, антителата, популационния имунитет. Чакат ни още трудни месеци с вдигнат гард.

- Какво показва мониторингът, който правите на вече преболедувалите пациенти, какви отклонения има в клиничната им картина?

- Една немалка част от преболедувалите продължава да страда от т.н. „продължителен Ковид-19“, който протича с много разнообразни симптоми, общо около 50 на брой, но най-съществените са между 30-40 и идват от няколко органи и системи.

Разбира се, най-изявените оплаквания са свързани с дихателната система, най-тежко и най-често засегната от вирусната инвазия - кашлица, недостиг на въздух, изразяващ се в повечето случаи като „невъзможност за пълно вдишване“, бърза физическа уморяемост, болки в гръдния кош. Към тези симптоми се наслагват и други - обща физическа слабост, нарушен (разпокъсан) сън, мускулни и ставни болки, главоболие, замаяност, наречена в литературата „мъгла в главата“ (fog in the brain), сърцебиене, прескачания на сърцето, непостоянен пулс и кръвно налягане, субфебрилни температури (до 37.5°), страх, дори депресия. Всички тези симптоми се появяват не само при тежко боледувалите, но и при част от по-леко преминалите през болестта.

На третия месец след боледуване страдащите от остатъчни симптоми са не по-малко от 30% от всички боледували и тези пациенти изискват щателно изследване с подходяща функционална апаратура и мултидисциплинарен екип, включващ задължително пулмолог, който при нужда, насочва пациентите към невролог, кардиолог, психиатър, специалист по медицина на съня, рехабилитатор и пр. Апаратурата за функционална диагностика в извънболничната помощ не е достатъчна за прецизна оценка на остатъчните промени в белия дроб, защото една обичайна спирометрия не открива тези дълбоки промени, които в обичайния случай засягат дифузионния капацитет на белия дроб, съпротивлението на дихателните пътища, функциониращите дихателни обеми, т.е. необходим е не обикновен спирометър, а бодиплетизмограф, с какъвто колегите в извънболничната помощ не разполагат, защото е скъп и изисква допълнително обучение за ползването му.

За мое удовлетворение, екипът от пулмолози, вкл. педиатри-пулмолози, с който работя, разполага с единствения такъв апарат в извънболничната помощ и всекидневно преглеждаме не по-малко от 20 души с „продължителен Ковид-19“. Тук е мястото да спомена тежкия недостиг на пулмолози, които сега са абсолютно необходими за обгрижване на пациентите след Ковид-19, защото тези болни са в компетенциите преди всичко на пулмолозите и на рехабилитаторите, специализирани в дихателна рехабилитация, които са също в изключителен недостиг. Разбира се, една част от пациентите се нуждаят и от други специалисти, предимно в областта на вътрешната медицина и неврологията.

Сега започнаха да личат скъсаните дрехи на здравната ни система, която от години храни предимно себе си, а не потърпевшите. Както казваше Константин Павлов, преди да нахраним човека, трябва да нахраним Системата.

- Може ли да се направи обобщение на състоянието на преминалите през инфекцията и най-честите поражения върху организма?

- Най-сериозните поражения са при малка част от пациентите, предимно преминалите през тежка и критична форма на болестта (с остър респираторен дистрес синдром) и са съсредоточени предимно в дихателната система. Уврежданията, които остават във времето при тези болни, са по типа най-често на рядката „организираща пневмония“, позната на пулмолозите и рентгенолозите, по-рядко по друг тип пневмония, засягаща опорната (интерстициална) тъкан на белия дроб. Много рядко, само в отделни случаи, пораженията на белодробния паренхим стигат до тежка белодробна недостатъчност, а по-скоро се развиват относително бавно, за няколко месеца и довеждат до определен обем на увреда на белодробната тъкан, която редуцира функционалния капацитет на болните и влошава качеството им на живот.

Затова е важно тези поражения да бъдат предотвратени навреме чрез професионална и навременна оценка на състоянието на белия дроб, която изисква опитен пулмолог, достатъчно данни от функционалните изследвания на дихателната система и образни данни, най-вече от компютърната томография на белия дроб. Успокояващото в случая е, че до подобни значими поражения стигат малко пациенти, не повече от 1-2% от всички боледуващи, предимно такива с тежки и критични форми на болестта.

- Могат ли хората да се възползват от лечение или последствията от коронавируса остават хронични?

- След добрата клинична оценка, която изясних в предхождащия отговор, идва и прецизно подбраната терапия – медикамент, дозировка и продължителност. Това вече не е работа за специалисти от други специалности, а само за опитни пулмолози. При навременна клинична оценка и добре ръководена терапия, степента и обемът на поражения могат да бъдат редуцирани до минимум и пациентите с клинично значими остатъчни поражения да са изключително малко. За тази цел, обаче, е необходима не само добре построена терапия, но и ранна след болнична рехабилитация, която трябва да е широко достъпна за тежко боледувалите.

Това, обаче е много труден за решаване проблем, защото не навсякъде има рехабилитационни звена и подготвени рехабилитатори, които биха могли да поемат големия брой болни с остатъчни симптоми и функционални дефицити, за да редуцират бързо нарушеното им качество на живот, пораженията върху физическото им състояние и да ги върнат към нормален живот обратно в обществото. За недостига на пулмолози и апаратура вече споменавам многократно и това е хроничен проблем, който застрашава цялото общество в близките няколко години, защото средната възраст на българските пулмолози е над 50 години.

- Виждате ли проблеми с Националния план за ваксинация и оценявате ли като положителна стъпка преминаването към масово имунизиране? Имате ли обяснение защо в България тече дискусия коя ваксина е по-добрата?

- Националният план за ваксинация върви тромаво и на места - хаотично. Всеки ден се дават нови разпореждания, противоречиви послания, а имаше достатъчно време да се подготвим по-добре, да създадем ваксинационни центрове, които да контролират хаоса, да осведомим населението за очакваните проблеми, да разясним честно и разбираемо противоречията, а не да повтаряме едно и също, сякаш сме на репетиция на самодейна пиеса. Дебатът около ваксините съвсем се профанизира.

Експертите се надпреварват да изричат клишета. Да, няма лоши ваксини, но има различни ваксини и трябва да се изясняват разликите, защото обществото не е стадо пред кланица, а сред него има мислещи индивиди, които искат да знаят достатъчно, преди да си подложат ръката за заветната спринцовка.

Затова има и толкова противници на ваксинациите – защото много българи не вярват на институционалните послания, отнасят се с недоверие, защото много пъти са лъгани, а общественият дебат около проблемите на пандемията се води от „експерти“, които от години не са поглеждали в микроскоп, никога не са лекували пневмония,

трудно различават вирусна от бактериална инфекция, не са слагали десетилетия стетоскоп в ушите си, но обясняваха надълго структурата на вируса и механизмите на поражение, правеха оценки на имунния отговор, на технологията на ваксините, на белодробните поражения, епидемиологичните параметри и други тънкости за вируса и неговото поведение.

Пази Боже от профанизирани чакръкчии и академични знахари. Ваксинационната програма протича като синхронизирана рекламна кампания за спасяване на продукти с изтекъл срок на годност, без уважение към науката, сякаш предлагаме туршия, а не биологични продукти.

А са необходими няколко ясни послания, които излъчват повече уважение към науката и обществото. Като това: Всички ваксини са добри, но са различни и тези разлики имат значение!

С ваксината на AstraZeneca трябва да се ваксинират по-млади хора, на възраст под 55 години, а за по-възрастните да се запазят наличните до момента РНК ваксини, поради ограничените данни от проучванията за по-възрастната група.

Така щяхме да спечелим повече доверие сред колебаещите се относно ваксинацията. Да се спазва установеният двудозов режим на приложение на наличните ваксини, а не кой когато може или желае. Сега импровизираме. За една и съща ваксина се дават различни интервали за втората доза – след 4 седмици, може и 10, но може и 12 седмици…Скоро може да се окаже, че не е необходимо въобще да се прилага втора доза.

Ако някой предлага ваксинационен режим, различен от този в клиничните проучвания, да бъде така добър да предостави равностойни на клиничните проучвания данни, рецензирани и публикувани в реномирани списания, коментирани от авторските колективи на оригиналните проучвания. Ако не, да отиде да работи в някоя рекламна агенция за продажби в интернет.

Ако замеряме обществото с научни данни, които още не са минали рецензирана оценка, т.е., не са приети единодушно от научната общност, ще отстъпим от научния дебат и ще стигнем дотам, докъдето стигнаха всички медикаменти, които се използваха и използват без доказан лечебен ефект, за да заприличаме на деца, които със сапунени балони искат да убият муха.

- Вие самият ваксинирахте ли се? Ако да – с коя ваксина, а ако не, смятате ли да го направите?

- Да, ваксинирах се още преди месец, когато получих и втората доза на ваксината на Пфайзер-Байонтех (Pfizer/BioNTech). Нямах избор, но дори и да имах, щях да избера именно РНК-технологията, която според мен е най-добрата технология от всички предлагани ваксини. Това е иновативна технология, която за първи път се използва за масово приложение при вирусна ваксина. До този момент тази технология е изпробвана в онкологията, при рак на гърдата и при меланом. Правени са и опити при инфекцията с вируса Зика, но за първи път е този световен триумф в битка срещу вирусна епидемия. Очакват се още ваксини от т.н. молекулярни и синтетични ваксини, но това е моят избор и имах късмет, че не се наложи да чакам по-добър.