Проф. Лилия Илиева осветли приноса ни за културата на Европа

Проф. д-р Лилия Илиева изнесе публична лекция в Югозападния университет „Неофит Рилски“ на тема „Неосветените български приноси за културата на Европа от края на ХVІ до началото на ХVІІІ век“, предаде blagoevgrad.eu.

Събитието е своеобразен завършек на дейностите по ръководения от нея проект „Гутенберговата революция и българите“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ – МОН. Публичната лекция откри и ръководи доц. д-р Лъчезар Перчеклийски. Приветствие от името на декана на Филологическия факултет – проф. д-р Магдалена Панайотова, прочете заместник-деканът по научноизследователската работа доц. д-р Гергана Падарева-Илиева.

Доц. д-р Борислав Попов направи кратко представяне на проф. Илиева, като подчерта, че тя работи в Югозападния университет още от неговото основаване и че е преподавател с нестандартно мислене, което прави нейната работа успешна и значима.

Пред преподаватели и студенти от Филологическия факултет проф. Илиева представи накратко научната продукция, свързана с дейностите по проекта.

В изложението тя изтъкна откритията и приносите на 12-те книги, които раздели по тематика в три групи.

Към първата група проф. Лилия Илиева отнесе книгите, които включват произведенията на средновековни български автори, публикувани извън България (Киев и Вилнюс) през ХVІ и ХVІІ век. Това са съчиненията на Патриарх Евтимий („Житие и Служба на св. Йоан Рилски“), Йоан Екзарх („За осемте части на речта“) и Черноризец Храбър („За буквите“). Наборни и фототипни издания на тези редки старопечатни книги бяха направени от членове на екипа към проекта.

Във втората група проф. Илиева включи книгите, които представят българския език и българската история чрез трудовете на чуждестранни автори от ХVІІІ век (Йохан Фриш, „История на славянския език“; Йохан Щритер, „Кратко изложение за българите“). 

Към третата група се отнасят произведенията на български интелектуалци (католици) от ХVІІ и ХVІІІ век. Сред тях с най-голяма стойност е откриването и фототипното издание на най-старата българска история (Петър Богдан Бакшич, „За древността на бащината земя и за българските дела – към своите съотечественици“).

Историята е написана на латински език. Факсимилето, което беше издадено по проекта, е придружено от предговор с филологически бележки. В тази група проф. Илиева включи още 1) две книжки от Петър Богдан – една религиозна поема: („За двете смърти на човека“, 1638 г.) и един превод на по-стар латински автор („Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка“, 1643 г.); 2) факсимиле и превод на произведението на Кръстьо Пейкич – „Огледало на истината между Източната и Западната църква“ (1716 г.); и 3) фототипно издание на докторската дисертация на Марко Пеячевич от Чипровци („Петдесет въпроса, взети от Светото Писание от двата Завета“ и обяснени научно.

В духа на изтънчения доктор Йаон Дънс Скот“, 1679 г.). В края на публичната лекция проф. Лилия Илиева изтъкна ролята на българските интелектуалци за културното развитие на Европа в периода от средата на ХVІ до началото на ХVІІІ век и изрази своето съжаление, че не само по онова време, но и днес те са по-известни в чужбина, отколкото в своята родина.

Снимки: blagoevgrad.eu