Проф. Михаел Бар-Зоар: Мечтая за игрален филм за спасението на българските евреи

Мечтата ми е да бъде направен игрален филм за спасението на българските евреи и по този начин подвигът на българския народ да стане известен на целия свят. Това сподели известният израелски политик, историк и писател проф. Михаел Бар-Зоар по време на среща с председателя на парламента Никола Минчев. "Трябва да направим игрален филм със световни и български звезди, защото България е направила нещо уникално, добави професорът. Според него, когато виждаш нарушение на човешките права, по примера на България, трябва да кажеш "не". 

Проф. Бар-Зоар е роден в София, той се гордее, че е български евреин и че заедно със семейството си е един от спасените 48 000 наши евреи, които българският народ не допусна да бъдат изпратени в нацистките лагери на смъртта в Полша по време на Втората световна война.

Историкът заминава с родителите си за новосъздадената Държава Израел през 1948 г., когато е на 10 години и след 1990 г. почти всяка година идва в родината си. Той е най-големият радетел подвигът на българския народ, който се опълчи на Хитлер в защита на евреите, да стане достояние на света. Проф. Михаел Бар-Зоар е автор на книгата "Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи", която на базата на исторически документи и факти описва спасението на българските евреи от нацистките лагери в Аушвиц.

Израелският историк и тази година дойде в България по повод 79-та годишнина от спасяването на българските евреи, което се отбелязва на 9-10 март. Проф. Бар-Зоар дойде по покана на неговия добър приятел и съмишленик и председател на Международната фондация „България" Яков Джераси. Двамата още от началото на 90-те години работят съвместно за популяризиране на българските постижения по света.

В Народното събрание днес израелският гост беше по покана на лидера на СДС и депутат Румен Христов, с когото се познават още от времето, когато Христов бе съветник на президента Петър Стоянов.

По време на неформалния разговор в зала "Изток" на Народното събрание бе припомнено как българският народ в лицето на цар Борис III, 43 народни представители начело с подпредседателя на парламента Димитър Пешев и Българската православна църква, спряха депортацията на десетки хиляди български евреи към Аушвиц.

"Колкото повече години минават, толкова по-странно ни се струва как една малка държава е направила това", коментира проф. Бар-Зоар.

"От историята за спасяването на евреите има три урока, които трябва да научим: първият – добрите победиха лошите; вторият – ако някои други страни като Унгария, Румъния, които бяха в същото положение като България и ако бяха направили същото нещо, щяхме да сме спасили не 50 000, а може би милион. Те не го направиха. Третият е за бъдещето, тези уроци за историята да ги оставим настрана. България е малка страна и когато виждате, че става нещо – нарушение на човешки права, на демокрацията, не трябва да казвате: „Ние сме малки, ние сме слаби. Какво можем да направим. Нямаме сили”. България показа на целия свят, че един малък Давид може да победи големия Голиат. Това е урокът на България за бъдещето", отбеляза израелският писател.

Председателят на парламента Никола Минчев посочи, че миналата седмица на 10 март почетохме паметта на жертвите на Холокоста, това е и датата, на която се отбелязва героичното дело на депутати от 25-то Народно събрание, подписали писмото за спасяването на българските евреи. Минчев отбеляза, че е пристрастен, защото дядо му Сирко Станчев е бил един от 43-мата депутати, писали декларацията за спасяването на българските евреи. Силите на българската общественост бяха обединени, без което спасяването нямаше да бъде възможно, заяви шефът на Народното събрание.

Прадядото на 34-годишния адвокат е бил депутат в последните два парламента преди 9-ти септември 1944 г. Проф. Бар-Зоар изрази съжаление, че след идването си на власт комунистите чрез Народния съд осъждат на смърт и 43-та народни представители от профашисткото мнозинство, които обаче са се опълчили на фашисткия премиер Богдан Филов и не са позволили да бъдат унищожени българските евреи.

Проф. Михаел Бар-Зоар и Яков Джераси са приели за своя мисия и лична кауза да популяризират героичния подвиг на българския народ в годините на Втората световна война. Яков Джераси също е роден в София, в семейство на български евреин и християнка. Еврейският му род води началото си още от 14-ти век в Испания. Мнозина от рода Джераси са били медици, някои от тях лични лекари и зъболекари на цар Борис III и на царското семейство. През 1949 г. Яков Джераси също емигрира с близките си в новосъздадената държава Израел. През 1993 г. си идва в България, като работи за връщането на Симеон Сакскобургготски в родината. Основава Международната фондация „България”, която се занимава с благотворителна, образователна и социална дейност. ­

"Аз мислех, че целият свят знае, че българите са спасили евреите. През март 93-та година бях в САЩ и прочетох една голяма статия в „Ню Йорк таймс” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава написах една малка статия за същия вестник и казах „Браво на датчаните, те са прекрасни хора, спасили са 7200 евреи, браво! Има обаче още една страна в Европа – България, която е спасила не 7000, а 50 000 евреи.” И така накратко им разказах историята, която е станала тук.

След това от вестника телефонираха в университета Емори, Атланта, където преподавах. После позвъниха и на ректора на Факултета по история, за да питат кой съм аз. На третия ден ми се обадиха и ме питаха „Каква е тази работа, вярно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателство?” Аз им казах: „Как да не е вярно. Аз и още 50 000 евреи, които сме спасени, сме доказателството.” С много съмнения накрая публикуваха статията. А след това имаше едно наводнение от писма и телеграми от цял свят и хората се радваха, че най-накрая някой е показал истината. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, защото се оказа, че този факт не се знае", разказа пред български депутати и медии гостът от Израел. Той пристигна у нас със съпругата си.

Относно ролята на цар Борис III за спасяването на евреите и упреците на опредени среди, че монархът е виновен за присъединяването на Царство България към оста Рим-Берлин-Токио, проф. Михаел Бар-Зоар обясни, че "ако царят не беше подписал заповедта да не се изпращат българските евреи, всички щяхме да заминем за Треблинка."

Израелският историк припомни, че след присъединяването си към Тристранния пакт у нас се създава Комисарство по еврейските въпроси, начело на което застана отявлен нацист - Александър Белев. "Евреите трябваше да ходят със значки, някои от правата им бяха ограничени, бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 г. Белев подписа договор с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга държава не беше подписала такъв договор. Първата „пратка” трябваше да е 20 000 евреи - почти 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Царство България. Започна изселването на първите евреи, но когато се опитаха да вземат тези от старите предели на страната, започнаха бунтове.

На 9 март 1943 г. скочиха църквата и група депутати от парламента, които принадлежаха към профашиското мнозинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И така вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към лагерите на смъртта в окупирана от нацистите Полша и групите вече вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуска България.

Борис III взе последното решение и не може да му се отрече тази заслуга. Ние имаме дълг към него, както и към Църквата, и към Пешев, и към групата на парламентарните дейци от това време. В България никога не е имало расизъм и антисемитизъм. Обикновените хора винаги са били толерантни, топли, сърдечни. Истински българи. Ако е имало антисемитизъм, то е бил много ограничен. Евреи и българи живееха в смесени компании и общества. Аз като бях дете имах чичо чичо Иван и чичо Яков. Не знаех каква е разликата между тях. Аз не познавам в света такива добри отношения между евреи и християни. За мен България е символ на толерантност", подчерта изтъкнатият изследовател.

"През 1943 г. германският посланик в София Адолф Бекерле отбелязва, че българите не са достигнали до висшето нацистко образование и нямат понятие за съществуването на расите", отбеляза проф. Бар-Зоар. Той допълни, че с гордост е носил жълтата еврейска звезда, защото всъщност тя е спасила българските евреи от лагерите на смъртта. "Царят успя да убеди Хитлер евреите в България да бъдат пратени в трудови лагери на територията на страната и да строят пътища и да бъдат изпратени като работници в заводите. Така нито един евреин от Царството не замина за Полша", отбеляза проф. Михаел Бар-Зоар.

В края на срещата бе прочетена молитва за България и Украйна от главния равин на еврейския духовен център "Хабад" Йосеф Соломон. Той сподели, че тази вечер след залез слънце започна еврейският празник Пурим, който е празник на веселие и радост.

Снимки: Александър Иванов