Проф. Тодор Кантарджиев пред Lupa.bg: Гответе се за денга, зика и чикунгуня заради комарите

Липсата на навременни мерки срещу комарите, особено край Дунав, може да доведе до разпространение на опасни заболявания като денга, зика и чикунгуня, предупреди пред Lupa.bg бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев. 

Най-ефективна е обработката срещу ларви още през пролетта, докато масовите пръскания през лятото имат краткотраен ефект, предупреди експертът.

Можем да се предпазим от комари чрез репеленти за кожа и дрехи, устройства срещу комари за дома, мрежи на прозорците и избягване на райони с много насекоми.

Проф. Кантарджиев обяви, че двама души са се заразили при пътуване в Югоизточна Азия с коремен тиф. Той предположи, това е станало чрез замърсена храна или вода. Благодарение на бързата диагноза и лечение, тежки усложнения са предотвратени, въпреки че единият пациент е бил в сериозно състояние.

"Заболяването се предава лесно при лоша хигиена, включително чрез урина. Затова редовното миене на ръцете остава основна превантивна мярка", обясни микробиологът.

"182 са регистрираните случаи на морбили у нас. Тази седмица имаме повече случаи от предишната седмица. Единият сценарий - много успешният за министерството и  българския народ, е ако го докараме до няколкостотин и затихне. Неуспешният, разбира се, ще е - няколко хиляди, няколко десетки хиляди. Радостното е, че имаме 23 500 имунизирани. Имунизирани, откакто казах:, „Имунизирайте се, защото идва морбили“. Значи намаляваме възможността 23 500 души да се разболеят. Другото важно, което го казах, всеки който е в неимунизиран, не е боледувал и е в контакт с болен от морбили, ако не иска да се разболее, отива и веднага се имунизира до 72 часа“, препоръча проф. Кантарджиев.

Той коментира и случаите на антракс: "Заразата не се предава от човек на човек, болният не може да зарази никого. Животните са умрели след консумация на некачествен фураж – фураж, който е събиран заедно с пръст. Когато има силни валежи, последвани от засушаване, корените на тревата изсъхват и при паша животните поемат тревата заедно с почва от корените. В тази почва могат да се намират спори на антракс и животните обикновено умират от чревна форма на заболяването.“

Проф. Кантарджиев допълни, че хората най-често се заразяват при контакт с болни животни, при клане или обработка на месо и кожи от заразени животни.

„Ако се изяде месо от болно животно, умряло от антракс, започва силна болка, особено в дясната част на корема. Човек се чуди какво се случва и често си дава сметка, че е консумирал недобре термично обработена или сурова наденица. При развитие на инфекцията, дори при лечение с правилни антибиотици, което невинаги е възможно навреме, смъртността може да достигне около 30%.“, обърна внимание микробиологът. 

"Болният не може да зарази никого. Това е много важно. За разлика от други инфекции, при които има риск от предаване, при антракс няма такъв механизъм. Затова се изолират само случаите с риск от ново заразяване, а не вече заразените лица.“, успокои медикът.