Проф. Веселин Методиев: Свободата е първо в мисленето ни

„Често пъти ние се занимаваме с някакви процеси, събития и забравяме за хората и това не е хубаво”, това коментира историкът и бивш вицепремиер и министър на образованието проф. Веселин Методиев в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS, по повод 118 години от обяваването на независимостта на България.

По думите му българският монарх княз Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов са започнали сондажи за акта на Независимостта още от лятото на 1908 г. Те са съобразили действията си с международната ситуация и амбициите на Австро-Унгария да присъедини Босна и Херцеговина.

Проф. Методиев подчерта, че след самото обявяване е последвала тежка дипломатическа работа за международното признаване, водена от Андрей Ляпчев. В основата на споразумението е стояла сложна финансова операция, при която България е поела дълг от 82 милиона златни франка.

„България е платец, известна като много добър платец”, посочи историкът и припомни, че за периода между 1888 г. и 1908 г. страната е успяла да построи 82 на сто от днешната си железопътна мрежа с огромен национален устрем.

В разговора бе засегната и идеята на настоящия просветен министър за въвеждането на само един учебник по история, география и български език.

„Не го разбирам и не разбирам смисъла”, заяви проф. Методиев, който бе просветен министър в правителството на Иван Костов. Според него сегашните учебници не внасят дисонанс между фактите, тъй като се придържат към държавните образователни изисквания.

Той предупреди, че когато се остави цялата отговорност на един човек или една интерпретация, рискът е голям. Историкът изрази мнение, че литературата и историята не трябва да се превръщат в „електорална тема”, като даде пример с политическото използване на „Балканджи Йово”.

„Ние живеем в свят на популизъм. От тази гледна точка разказът, бил той литературен, бил исторически, бил географски, може да влезе в това поле на популизъм”, обясни той.

Относно ролята на държавния глава, проф. Методиев цитира Търновската конституция, която поставя началото на свободата в говоренето, действието и мисленето. „Свободата е първо в мисленето ни. Оттам отивам към онова, което ме попитахте – как един президент може да бъде независим”, коментира историкът.

По думите му президентът олицетворява единството и е образът на държавата, затова не може да бъде зависим или двуличен.