Производители: Българските вина са №1, но вносните заливат щандовете

Обезверени сме - много фактори ни спъват - война, нехайството на държавата и намалената консумация, заяви Емил Коралов

Новини
19:29 - 20 Ноември 2026
577
Производители: Българските вина са №1, но вносните заливат щандовете

Толкова добри български вина, колкото има в момента, никога не е имало. Това коментира Емил Коралов, организатор и управляващ съдружник на DiVino, в студиото на Money.bg. Въпреки това местните производители са изправени пред труден пазар, силна конкуренция от вноса и липса на достатъчна подкрепа от държавата, смята гостът.

По думите му българското винопроизводство се намира в противоречива ситуация. Качеството на продукцията се е подобрило значително през последните години, но това все още не се превръща в достатъчно добри пазарни позиции за местните изби.

"Не е най-розова ситуацията в българското вино в момента. Даже бих казвал, че голяма част от производителите са обезверени в някаква степен. Причините са много. Разбира се, това, което в момента се случва в света, много ги удря.

Войни, спад на консумацията. Но като цяло, те някак си още не могат да видят в лицето на държавата истински съмишленик за това, че българското вино трябва да върви напред", заяви Коралов.

Той уточни, че в редица европейски държави винопроизводството получава подкрепа по различни линии, като субсидиите за лозята и програмите за модернизация на избите са само част от нея. Според него българските производители трудно могат да бъдат конкурентни, когато техните преки конкуренти разполагат с по-сериозна подкрепа.

Допълнителен натиск оказват нереализираната продукция и вносът. Данните за миналата година показват, че на българския пазар е продадено повече вносно, отколкото местно вино, въпреки че България продължава да бъде производител.

"Говорим за около 120 млн. литра общо, от които половината са българско, но от тази половина на българското част от тях е изнесена. Т.е. в абсолютни литри вносните стават повече. Това не е добре за българската винена индустрия", обясни още Коралов.

Подобрението в качеството се дължи най-вече на натрупания опит и знания в сектора. "Българските винари имат ноу хау. Повечето от тях вече са ходили в чужбина, учили са, практикували са, имат възможност да ползват всичко, каквото си поискат от целия свят, контактуват с колеги, четат", посочи гостът.

Тази промяна се вижда и в по-голямото разнообразие на българските вина. Според Коралов успешната формула за местните производители е да намерят баланс между международните и българските сортове, като постепенно увеличават присъствието на местните.

Търсенето на нови вкусове и стилове е част от промяната в потребителските нагласи. Хората, които вече имат интерес към виното, все по-често искат да опитват нещо различно, вместо да се придържат към познатите предложения. "На хората, които пият вино, в един момент им писва това, което постоянно им се предлага. И те искат нови сортове, нови стилове", коментира Коралов.

Той отчита, че местните сортове вече присъстват в портфолиото на почти всяка сериозна изба. Преди 10-15 години интересът към тях е бил значително по-слаб, докато днес някои производители са се специализирали именно в тази посока.

Защо ресторантите предпочитат вносното вино

Една от причините българското вино да не заема по-силни позиции е липсата на достатъчно последователен маркетинг както на вътрешния, така и на външните пазари, категоричен бе експертът. Производителите често действат самостоятелно, докато вносителите разполагат с по-големи обеми и по-широко портфолио, което им позволява да обслужват по-лесно ресторантите.

Има и друга причина - според Коралов чуждите вина понякога позволяват на ресторантьорите да постигнат по-висок марж, а цените им са по-трудни за сравнение от потребителите.

Проблемът обаче не е само в цените и търговските условия, категоричен е експертът. Когато потребителите не познават достатъчно добре местните вина и не ги търсят активно, ресторантите нямат силен стимул да променят предлагането си.

Коралов вижда възможност тази ситуация постепенно да се промени. Одитът на консултантска компания, свързана с Michelin, е поставил сред констатациите си липсата на български вина в местните ресторанти. Според него това вече е накарало част от ресторантьорите да преразгледат винените си листи.

"Но лошото е, че това колело много бавно ще се завърти и истинските резултати ще се дадат след 2-3 години сигурно", прогнозира той.

На международните пазари перспективите също не изглеждат безоблачни. България държи едва 0,3% от световното производство, а конкуренцията е особено силна в държавите с традиции във винопроизводството.

Коралов не очаква страната някога да се върне към големите обеми от миналото. Днес големите поръчки изискват производителите да могат да осигурят стотици хиляди бутилки с постоянно качество и конкурентна цена. Това е трудно постижимо за повечето български изби.

По-реалистична възможност е присъствието в специализирани магазини и ресторанти, където разнообразието и произходът на вината имат по-голямо значение. Като перспективни пазари Коралов посочи Германия, Полша, Нидерландия и Великобритания.

Потребителските нагласи се променят и това се вижда ясно в съотношението между червените и белите вина. Ако при първото издание на DiVino.Taste през 2011 г. около 80% от представените вина са били червени, днес делът им е под половината.

непосредствено институционално предизвикателство. В момента има законопроект за прехвърляне на функциите на Изпълнителната агенция по лозята и виното (ИАПВ) към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Винопроизводителите са против промяната и предупреждават за възможни тежки последици.

Опасението на бранша е, че при механичното прехвърляне на тези дейности те могат да загубят значение в новата структура. Допълнителен риск според Коралов са изискванията за хигиена на БАБХ, които могат да наложат сериозни инвестиции на избите.

"Това означава да затворят повечето, защото това са много големи инвестиции. Те в момента са на кантар, както се казва, какво точно да правят. Ако трябва да направят огромни инвестиции, това нещо едва ли ще се случи.

И може да доведе до рязко намаляване на броя на винарните, които в момента работят във България", коментира още той и прогнозира, че половината от активните представители на бизнеса реално могат да прекратят дейност.