Производители на олио настояват за украинския слънчоглед

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти съобщава, че е изпратило писмо до Европейската комисия и до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен във връзка с въведените временни мерки за ограничаване на вноса на определени селскостопански продукти от Украйна, сред коетозърно и маслодайни култури България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.

Припомняме, че забраната в Словакия вчера беше отменена.

"Предвид наложените от правителството на България и ЕС ограничения за внос на слънчоглед от Украйна, опасенията ни са че без национална позиция по отношение на всички засегнати сектори от икономиката, може да се постигнат нежелани и силно негативни последствия за сектора и пазара", пише до ЕК председателят на организацията Яни Янев. Според него приложението на тези мерки по отношение на маслодайния слънчоглед за България няма да доведе до търсените благоприятни ефекти.

От Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти извеждат и конкретни негативни последици, които очакват:

- Забавяне и/или силно ограничаване на възможностите на маслопреработвателната индустрия в България, без това да облагодетелства земеделските производители;

- Създаването на непазарни бариери, чрез ограничаване на вноса на суровина, няма да повлияе върху цените и конкурентоспособността на слънчогледа местно производство, предвид експортната ориентация на сектора;

- България е в уникална позиция между петте засегнати страни членки, тъй като притежава силно развита слънчогледова преработвателна индустрия, насочена към износ, която разчита на над 1 милион тона внос ежегодно над местното производство, в голяма част от Украйна. Ограничаването на вноса на суровина ще намали производството на олио.

Националната забрана бе гласувана на 19 април
Яни Янев се опасява, че без отчитане и защита от всички аспекти ще се стигне до нежелани и силно негативни последствия за аграрния и маслопреработвателния сектор на България.

Той обелязва, че българският преработвателен бранш е изцяло експортно ориентиран и пазарни бариери върху вноса на слънчоглед нямат реален ефект на увеличаване на търсенето на местна продукция и на вътрешните изкупни цени, а само ограничават конкурентоспособността на преработвателната индустрия поради липса на суровина.

По думите на Янев предприятията продават продукцията по експортни международни цени и стойността на местния слънчоглед винаги е следвала международната, като е в пряка зависимост от глобалните пазари, а не от локални ограничения. "И съответно при непазарно високи вътрешни цени, предприятията просто спират да преработват или преработват по-малко, каквато е безспорно ситуацията от началото на настоящата кампания.

От друга страна земеделските производители могат да реализират своята продукция единствено и само на пазарни цени на база международните за износ", обяснява той.

В писмото се изтъква, че създаването на непазарни бариери чрез ограничаване на вноса на суровина няма да повлияе върху цените на слънчогледа местно производство, защото количествата многократно надхвърлят вътрешното потребление, което също води до извода, че цените ще следват глобалните пазари. Производителите на олио определят очакванията на земеделците за високи цени като необосновани.

Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти заради нежеланието на земеделците да продават на текущите пазарни цени, големият задържан запас и невъзможността на преработвателите да предлагат надпазарни стойности за суровината при падащи пазари на продукцията, ситуацията се влошава с всеки ден и двата сектора ще понесат огромни загуби, включително и в новата реколта.

От отганизацията предупреждават, че невъзможността на преработвателната индустрия да осигури необходимия слънчоглед при пазарни цени ще доведе до директни икономически последствия като намаляване на износа и търговското салдо на България, на генерирания БВП от сектора, до затваряне на предприятия, работа на намален капацитет и намаляване на наетия персонал.

"Предвид значителният спад с 30% на преработения слънчоглед в настоящата кампания, се очаква спад с над 1 милиард лева на приходите на сектора, от което е видно, че текущата и по-дългосрочни забрани за внос са в директна вреда на преработвателите на маслодайни култури и без ясни ползи за зърнопроизводителите", посочват производителите на растителни масла.

Според тях за преработвателите ще има риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори поради липса на суровина и невъзможност за планиране в стандартния за индустрията 3-месечен период за осигуряване на суровината.

Очакват хроничен недостиг на слънчогледово олио и шрот за вътрешно потребление вследствие на невъзможност на производителите, ориентирани към задоволяване на вътрешния пазар, да работят при недостиг на слънчоглед. Организацията очаква и увеличаване на цената на суровината на вътрешния пазар, което да предизвика покачване на цените на олио, месни и млечни продукти за крайните потребители.

"Забраната за внос на слънчоглед от Украйна ще пренасочи украинския слънчоглед към други пазари, към които България традиционно изнася, и страната ни ще загуби експортни позиции там, а производството на българските преработватели ще трябва да се насочи към трети страни, които са ценово най-чувствителни", се казва още в писмото до ЕК.

Част от пазарите могат да бъдат загубени от България, казват от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти
От сдружението прилагат също анализ на сектора за маслопреработка и производство на слънчогледови ядки в България, като цитират данни на Министерството на земеделието за последните две земеделски кампании.

Отчита се, следният оперативният баланс на маслодаен слънчоглед на България за реколта 2021/2022 - от 01.09.2021 до 31.08.2022: преходен запас -193 000 мт; произведен слънчоглед в България - 1 990 000 мт; внос - 1 403 000 мт; износ - 206 000 мт; преработка - 3 157 000 мт; остатък към 31.08.2022 - 223 000 мт.

За реколта 2022/2023 - от 01.09.2022 до 01.04.2023, количествата, са следните: преходен запас - 223 000 мт; произведен слънчоглед в България - 2 054 000 мт; внос - 638 000 мт; износ - 170 000 мт; преработка - 1 427 000 мт; остатък към 01.04.2023 - 1 318 000 мт.

В анализа се посочва, че към момента България е най-големият износител на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в ЕС. Вътрешното производство на слънчогледови преработени продукти осем пъти превишава вътрешното потребление, така че този преработвателен бранш е силно експортно ориентиран и един от най-големите и надеждни генератори на БВП и данъчни приходи за България.

Отбелязва се също, че страната ни има годишен капацитет за преработка на слънчоглед от 4,2 милиона тона, като през предходната земеделска кампания 2021/2022 са преработени 3,2 милиона тона - средно по 280 хил. тона на месец за преработвателна кампания от 11 месеца и един месец престой заради годишни ремонти в юли и август. При средна реколта на България от около 2 милиона тона слънчоглед за последните години, на преработвателна индустрия в България към настоящия момент са необходими над 1 милион тона внос на слънчоглед всяка година, за да работи ефективно.

Подготвят се двустранни споразумения с Украйна
Отчита се, че към края на март 2023 година са преработени 1 427 хиляди тона слънчоглед - или средно по 200 хил. тона на месец, което е 560 хил. тона изоставане спрямо темпа на преработка от миналата кампания и е предизвикано от липсата на предлагане на суровина на вътрешния пазар въпреки наличието на рекордна реколта в държавата.

"Ако същият тренд продължи, това ще са 880 хил. тона по-малко преработен слънчоглед в настоящата кампания. Този тежко негативен ефект на спад за преработвателния бранш е равен на около 1 милиард лева по-малко приходи, и съответната намалена добавена стойност и генериран БВП. Доколкото сега сме след средата на кампанията и предвид спирането на вноса от Украйна, е невъзможно преработвателите да наваксат изоставането и загубите на сектора вече са факт", подчертават от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.

Според организацията в резултат от протестите на земеделските производители против спада на международните цени на зърнени и маслодайни култури и невъзможността им за реализация на задържаните складови наличности, за април и май все още няма активно предлагане на слънчоглед от тях, въпреки интереса на преработвателите. Производителите на олио изтъкват, че предвид продължаващия тренд за падане на цените на продуктите шрот и олио на международните пазари, цените на слънчогледа, които преработвателите могат да предлагат за да работят на положителен резултат от износ, не може да се отличават от международните нива.

На Софийска стокова борса котировките на пшеница и царевица остават стабилни
Те отбелязват, че вносът на слънчоглед от началото на септември 2022 г. до края на март 2023 г. e 638 хил. тона слънчоглед, при 1 427 хил. тона общо за миналата капания.

Преработвателите на растителни масла заявяват още, че предвид станалото в последните 5 години недостатъчно вътрешно производство на слънчоглед, за голяма част от необходимата суровина за преработка в България се разчита на външен внос, който в последните две години е и в значителен размер от Украйна.

Те уточняват, че за предходната кампания са внесени над 940 хил. тона слънчоглед от Украйна, като при проверки на БАБХ не са установени несъответствия с европейските изисквания.