Разходите за заплати в бюджета скочили над 2 пъти за 5 години

Разходите за възнаграждения в държавния бюджет са нараснали със 114% между 2020 и 2025 г. - от 11,3 млрд. до 24,3 млрд. лева. Увеличението им е с 25,3 процентни пункта по-голямо от ръста на данъчните приходи, който за същия период е близо 89%. Това допринася за влошаване на бюджетния баланс, ограничава средствата за инвестиции и налага поемането на нов дълг.

Такива са основните изводи от одит на Сметната палата за въздействието на нормативните промени върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма (КФП).

Проверката обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., а обект на одита Министерството на финансите. Данните, анализирани от одиторите, са до 30 юни 2026 г. Одитът е възложен от Народното събрание и е изпратен в определения срок - 30 октомври 2026 г.

Според Сметната палата промените в нормативната уредба не са осигурили устойчивост на приходите, докато разходите за персонал са нараствали постоянно и вече заемат основен дял в разходите по КФП. Така се нарушава балансът на публичните финанси, намалява ресурсът за инвестиции, а дългът все по-често се използва за покриване на текущи нужди вместо за финансиране на инвестиции.

Данъците и осигурителните вноски осигуряват над 80% от общите бюджетни приходи. За периода 2020-2025 г. те са нараснали номинално с 88,8%.

Одиторите разграничават 2 периода в развитието на приходите. През 2021 и 2022 г., на фона на инфлацията, номиналният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) изпреварва този на данъчните постъпления. Причина за това са антикризисните мерки, сред които намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз на електроенергия, газ и нефтен газ.

През 2023-2025 г. инфлацията и административните мерки - увеличаване на осигурителните прагове, минималната заплата и нормативните индексации - допринасят за по-бърз ръст на приходите спрямо икономиката. Той обаче остава под увеличението на разходите за персонал.

Неданъчните приходи също се увеличават значително - с над 6 млрд. лева, или 105,5%, от 5,8 млрд. лева през 2020 г. до 11,9 млрд. лева през 2025 г. Делът им спрямо БВП обаче остава почти непроменен - от 4,8% на 5,2%.

Според одита тези постъпления нямат трайна тенденция на растеж, тъй като зависят от еднократни извънредни приходи и от дивидентната политика на държавата спрямо предприятията с нейно участие. По-предвидимо се увеличават единствено таксите - държавни, общински, съдебни и най-вече пътните, които са свързани с икономическата активност.

Разходите за персонал вече заемат по-голямо място в бюджета. През 2025 г. те достигат 10,73% от БВП при 9,40% през 2020 г. Увеличението е особено отчетливо през последните 2 години от периода. През 2024 г. разходите за възнаграждения нарастват с 14,50%, а през 2025 г. - с 16,22%. Това е значително над инфлацията за съответните години - 2,6% и 3,5%. Сметната палата отбелязва, че тези увеличения се превръщат в трайни бюджетни ангажименти.

Над 90,7% от общото увеличение на разходите за заплати е концентрирано в 11 ведомства. Повече от 60% от прираста е в секторите "Отбрана" и "Сигурност", включително Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

Възнагражденията на магистратите са се увеличили с 79,66%, което представлява допълнителен разход от 551,6 млн. лева. Причината е законовата обвързаност на заплатите им с най-високите възнаграждения в държавата.

Одитът отчита и увеличение на заетите щатни длъжности въпреки намаляването на населението. При спад на населението със 7,13% броят на щатните бройки на 1000 души се увеличава от 24,70 на 28,32.

Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет нарастват с 11 835, или 10%, до 129 819. В общините увеличението е с 25 466, или 12,3%, до 232 367. Делът на незаетите щатни бройки е между 5,25% и 7,66%. Според одита те се използват за натрупване на икономии, които впоследствие се насочват към увеличения на индивидуалните заплати и изплащане на бонуси.