Проклятие пази гроба на Шекспир
Великият драматург се страхувал да не изровят костите му
Епитафия върху надгробната плоча на Уилям Шекспир съдържа проклятие за всеки, който дръзне да отвори могилата. Затова повече от 400 години гробът на Шекспир е недокоснат за разлика от тези на големи творци като Чарли Чаплин, например. Епитафията гласи:
„Добри човече, за Бога, страни от това да копаеш тази пръст. Благословен да бъде този, който пощади тези камъни, и проклет да бъде този, който премести костите ми”.
Дали тези думи са на самия драматург или на някой друг, написани след смъртта му, остава спорно. Според някои изследователи Шекспир е страдал от параноиден страх от ексхумация, което се е отразило и на неговото творчество. Той живо е описвал подобни епизоди в „Хамлет”, „Ромео и Жулиета” и „Ричард III”. Шекспир е погребан на 24 април 1616 г. в църквата „Света Троица” в Стратфорд на Ейвън, Великобритания.
През 1694 г. Уилям Хол, служител в същия храм, пише на експерта по англосаксонска литература Едуард Туейтс: „Поетът, желаещ неговите кости да останат недокоснати, е предвещал проклятие за главата на този, който ги докосне; и тъй като е общувал с гробари и църковни пазители, които били невежи хора, създавайки надписа, той се е принизил до ниския им интелект, сваляйки от себе си дрехата на изкуството, която никой от неговите съвременни не е носил по-безупречно”. Който и да е написал епитафията, тя е изпълнила своето предназначение. Нито един църковен служител, гробар, археолог или просто любопитен човек не е докоснал останките на този гроб.
Все пак се наложило гробната плоча да бъде променена, тъй като в средата на 18 век силно се разчупила и потънала под земята. През дупката можело свободно да се стигне до гроба на драматург, но никой не посмял да стори това.
За да не се допуснат вандали в гроба, клисарят дежурил две денонощия на него, докато сводът не бил направен и дупката не била затворена. Самият клисар няколко пъти се опитал да погледне през отвора, но не видял нито гроб, нито кости.
Гробът на великия Шекспир и до днес остава загадка за изследване и не дава покой на учените, които не се решават да отворят последния дом на гения - дали от страх пред проклятието, или от уважение към великия поет.