Проклятие пази гроба на Шекспир

Епитафия върху надгробната плоча на Уилям Шекспир съдържа проклятие за всеки, който дръзне да отвори могилата. Затова повече от 400 години гробът на Шекспир е недокоснат за разлика от тези на големи творци като Чарли Чаплин, например. Епитафията гласи:

„Добри човече, за Бога, страни от това да копаеш тази пръст. Благословен да бъде този, който пощади тези камъни, и проклет да бъде този, който премести костите ми”.

Дали тези думи са на самия драматург или на някой друг, написани след смъртта му, остава спорно. Според някои изследователи Шекспир е страдал от параноиден страх от ексхумация, което се е отразило и на неговото творчество. Той живо е описвал подобни епизоди в „Хамлет”, „Ромео и Жулиета” и „Ричард III”. Шекспир е погребан на 24 април 1616 г. в църквата „Света Троица” в Стратфорд на Ейвън, Великобритания.

 През 1694 г. Уилям Хол, служител в същия храм, пише на експерта по англосаксонска литература Едуард Туейтс: „Поетът, желаещ неговите кости да останат недокоснати, е предвещал проклятие за главата на този, който ги докосне; и тъй като е общувал с гробари и църковни пазители, които били невежи хора, създавайки надписа, той се е принизил до ниския им интелект, сваляйки от себе си дрехата на изкуството, която никой от неговите съвременни не е носил по-безупречно”. Който и да е написал епитафията, тя е изпълнила своето предназначение. Нито един църковен служител, гробар, археолог или просто любопитен човек не е докоснал останките на този гроб.

Все пак се наложило гробната плоча да бъде променена, тъй като в средата на 18 век силно се разчупила и потънала под земята. През дупката можело свободно да се стигне до гроба на драматург, но никой не посмял да стори това.

За да не се допуснат вандали в гроба, клисарят дежурил две денонощия на него, докато сводът не бил направен и дупката не била затворена. Самият клисар няколко пъти се опитал да погледне през отвора, но не видял нито гроб, нито кости.

Гробът на великия Шекспир и до днес остава загадка за изследване и не дава покой на учените, които не се решават да отворят последния дом на гения - дали от страх пред проклятието, или от уважение към великия поет.