ПРОТЕСТ: Справедливостта за покойната Ети е в ръцете на ВКС

Огромен протест за съдебна справедливост за убитата и открита разчленена в куфар млада майка Евгения организират близките и приятелите на покойната Евгения. Днес десетки се събират пред Съдебната палата преди очакваното утре решение на ВКС, което трябва или да потвърди намаляването на присъдата за килъра на Ети - собственият й съпруг Орлин Владимиров и баща му - дансаджията Пламен след определението на апелацията, или да върне делото за ново разглеждане. 

Една от най-близките приятелки на убитата Ети Диана Стоева публикува свой разказ и за кошмарното изчезване на красивата жена, и впоследствие за действията на съдебната власт по отношение на убийците: 

"Ето ни, ПЕТ години по-късно. Загубих бройката на пътите, в които се събирахме пред Съдебната палата с искане за справедлив процес. Но понеже сме на финалната права, моля, прочетете.

Беше 16.10.2021 г. Три дни след изчезването на Ети. Бях в Истанбул заради вече насрочена хирургична интервенция и заминах, въпреки че не бях спала повече от 2–3 часа през последните няколко нощи и въпреки цялата гадна, задушаваща, тревожна ситуация, в която бяхме изпаднали всички. Ети просто я нямаше.

Нямаше я и това е. Все едно се беше изпарила от Земята. Трийсетина човека по цял ден бяхме във връзка едни с други, гледахме записи, изказвахме хипотези, на някого му хрумваше нещо и го проверявахме на секундата. Аз, без да преувеличавам, имах по около 100 телефонни разговора на ден. За чатовете да не говоря. Обадиха ми се и ДВЕ врачки, за да ми кажат какво да правим, за да я открием.

Храната не влизаше, сънят не идваше, нищо друго не ме интересуваше. Гърлото ми беше постоянно стегнато, а някаква лепкава, гнусна тревожност държеше съзнанието ми на косъм от това да изгубя разсъдък.

Разбирате ли, към този момент никой не си обясняваше как може цял човек просто да изчезне в една сряда, късен следобед. И ето тогава, събота трябва да е било, телефонът ми звънна. Чух само:

– Диди, намерили са я! В болницата е, пътуваме натам! Това беше вторият път в живота ми, в който адреналинът, който се беше насъбрал в мен, се отпуши с истински силен вик. Първият беше след като приключи 12-часовото раждане на Дарин, два от които – в чисти напъни.

Като чух това, хвърлих телефона на леглото и така се разревах, че не можах да се успокоя около час. Такава мощна вълна на облекчение, такава радост... това не може да се опише с думи. Ревах като магаре, че Ети е в болница.

В болница, но ЖИВА!!! После стана ясно, че има отвратително съвпадение на имената и че тази Евгения, която са приели в някаква болница, не е нашата. Тогава вече се сринах и плаках още, в тази малка турска болнична стая, едновременно с всички близки на Ети в България.

Знаете ли защо пиша всичко това? Не за да ви преведа през моите чувства тогава. Всички, които обичаха Ети, са минали през подобни състояния, а за нейното семейство беше се отворил Адът на Земята. Пиша ви, за да ви попитам: знаете ли кой беше човекът, който ме разплака от щастие, който ми даде надежда, който ми се обади да ми каже, че са я открили в болница?

Обади ми се Орлин. Да, точно така. Същият човек, който преди няколко дни е взимал последния дъх на Ети. Знам какво е изпитвал той в този момент и защо го е направил. Знам и какво причини това обаждане на всички нас.

И сега, почти пет години по-късно, ето какво се случва. Ще го напиша възможно най-сбито и разбираемо:

След десетки заседания Софийският градски съд постанови доживотни присъди за Орлин и баща му Пламен. Софийският апелативен съд ги потвърди. След обжалване ВКС отмени решението на Апелативния съд и върна делото за ново разглеждане от друг състав заради установени процесуални нарушения. Разбирайте пропуски при взимането на пълните самопризнания и такива неща.

При новото разглеждане убиецът за първи път след години мълчание реши да се сети за своята версия за случилото се. Ставало дума за битов инцидент, едва ли не неволен. А след това дойде решението, което за нас беше трудно дори да осмислим:

Новият състав на Софийския апелативен съд оправда напълно
баща му Пламен, а наказанието на убиеца беше намалено от доживотен затвор на 20 години. Това решение сега е пред ВКС. На 24 септември делото ще бъде разгледано, за да потвърди присъдата или да го върне отново на друг състав. Потвърди ли се решението - това е краят.

"Събираме се пред Сметната палата. Събираме се и заради всички близки на жертви, които преминават през процеси по 5, 7, 10 години. Защото такива процеси изтощават, обезверяват и карат хората да губят доверие, че справедливостта изобщо ще дойде.
Събираме се, за да покажем, че помним!", пише Стоева. 

"И още нещо искам да кажа. Поведението през всичките тези години в съда, мълчанието, сменените версии, увъртането, арогантността, жалбите, исканията за ексхумация, за отлагане на дела, празният поглед, сълзите, когато ни питаше какво да каже на детето, това че НИТО ВЕДНЪЖ не каза, че съжалява, това на мене лично не ми прилича на човек, който ще се промени. Не мога да забравя и онова обаждане в Истанбул. Участвахме в някаква абсурдна дяволска игра".