Психоложката Кети Вандова пред Lupa.bg: Деца масово малтретират възрастните си родители!

Новини
15:20 - 25 Май 2020
6416
Психоложката Кети Вандова пред Lupa.bg: Деца масово малтретират възрастните си родители!

С психоложката Кети Вандова разговаряме по една доста наболяла тема - домашното насилие. Тя ще хвърли повече яснота около статистиката на малтретираните от близките си, къде се намира е България в тази черна класация и има ли вина и пандемията хората да проявяват агресия в домашна среда.

- Госпожо Вандова, доста време хората бяха в изолация, а много от тях не са свикнали толкова дълго време да бъдат с най-близките си под един покрив. Пандемията отрази ли се негативно?

- Не е тайна, че строгите противоепидемични мерки доведоха до повишено излагане на жените и децата на домашно насилие и малтретиране. За съжаление, не за всеки домът е безопасно място. Жертвите на домашно насилие са изолирани в опасна среда, затворени със своя насилник, с ограничен достъп до ресурси и услуги за помощ. Последните данни показват, че от избухването на епидемията от коронавирус насилието срещу жени и деца, особено домашното, се е увеличило. Във Франция се наблюдава нарастване с 30% на случаите на подадени сигнали за домашно насилие от влизането в сила на мерките за изолация. В Кипър телефонните повиквания към подобна гореща линия са били с 30% повече, а в Белгия със 70%.

- А къде се намира България по този показател?

- У нас случаите на домашно насилие в извънредната ситуация също са се увеличили. 12% повече жени търсят помощ на горещата линия. През последните два месеца 7 жени са загубили живота си. Важна е реакцията на държавата и мерките, които ще вземе за ответни действия, за защита на жените и децата от насилие. В Испания, например, услугите за подкрепа и защита на жертвите на домашно насилие са обявени за основна услуга, което позволява те да се предоставят със съшия капацитет по време на кризата. В Белгия, Франция и Испания бяха проведени кампании за повишаване на осведомеността, популяризиращи механизми за предупреждение, които дават възможност на жените да търсят помощ в аптеките. Предоставени са хотели и празни сгради, като алтернатива на центрове за подслон. В България омбудсманът Дияна Ковачева предлага промени в Наказателния кодекс и търси подкрепа от правосъдното министерство. Промяната се състои в премахването на системния характер на наказанието при домашно насилие. Актът да се наказва от първия път, а не чак след три последователно регистрирани опита. Според мен би трябвало да се приеме тази промяна, защото убийство може да стане и от първия път. Защото сега домашното насилие не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

- Не мислите ли, че зад всичко това може да стои и възпитанието и обществото?

- Покрай практиката си на психолог, съм достигнала до извода, че живеем в болно общество. Не толкова социалната изолация е причината за домашното насилие, по-скоро тя ни показва една картина на отношенията в нашето общество, която съществува много отдавна.

Доста критична точка са достигнали отношенията в много семейства, поставени в изолация и в необходимост да съжителстват в едно жилище. Ескалацията е неизбежна и е поредното доказателство, че те живеят в проблемни връзки. Когато на човек му се налага да понесе една свръхмерна ситуация, каквато е тази на изолацията, той се мобилизира да издържи, но истински след това започва да мисли върху живота обективно и има много голямо напрежение от живеенето под стрес.

Стрес от това, дали ще се разболее, дали ще се случи нещо с нашите близки и как ще се справим. Някои хора загубиха работата си, а загубата на работата е един от отключващите фактори при домашно насилие, той е рисков фактор дори за убийство!

- Обикновено под "домашно насилие" разбираме мъжете да малтретират жените. Има ли го това и с обратен знак и възпитанието на деца с шамари и други грубости, не е ли същото?

- Само през месец март фондация „Анимус“ е получила 80 сигнала за домашно насилие на детската си телефонна линия, което показва, че в много случаи децата по-бързо успяват да реагират в тази извънредна ситуация. Колкото по-дълго продължава извънредното положение, толкова повече ще ескалират тези случаи. А след отпадането на извънредното положение, много хора тогава ще потърсят помощ и съдействие, но за съжаление, за някои от тях ще е твърде късно, защото едномесечният срок ще е изтекъл. Извънредната ситуация усложнява работата на психолози и психотерапевти, защото работата не е лице в лице, а основно онлайн. А за изключително тежките случаи е трудно да се работи по този начин, а случаите с домашно насилие са точно такива - тежки случаи. Имаме запитвания с молби за съвет как да се възстанови мирът вкъщи, но за съжаление обективно е доста трудно да се променят нещата вкъщи, особено ако и преди извънредната ситуация е имало проблем в комуникацията.

В семействата, в които трудно се е говорило, споделяло, изслушвало и е имало разбиране преди извънредната ситуация, сега става още по-трудно.

Бидейки постоянно заедно, лишени от заниманията ни за разтоварване и удоволствие, напрежението расте. Това, което мога да посъветвам, е да се говори. Говоренето много помага. Разговорите могат да бъдат, както позитивни, така и негативни. Разговори за спомени и преживявания, защото всичко това може да ни помогне да се създаде една доста позитивна атмосфера. Отдаде ни се възможност да направим неща, за които все не ни е достигало време и те биха могли да се направят съвместно за сплотяване на семейството. Примерно - реденето на пъзел, би канализирало емоциите,за да не се фокусираме един в друг и това да нагнетява напрежението и в последствие да прерасне в насилие.

Статистиката сочи, че повече от 90% от насилниците са мъже. А когато е обратното, мъжете изключително трудно търсят помощ. В нашето общество се очаква от мъжете да се справят с всичко, да нямат слабости и да ги проявят обаждайки се да търсят помощ за домашно насилие, упражнено от жената.

Домашното насилие в България е много широко понятие. То не е само между партньори, а и между генерации. У нас най-много ограничителни заповеди има извадени на възрастни мъже, малтретирани от порасналите си деца.

- Как си обяснявате този факт - деца да налитат на възрастните си родители? Това не е ли вид отмъщение за отношение в миналото?

- За съжаление, каналът, през който се проявява вътрешното напрежение може да е в семейството и извън него. Това да се култивират агресивните пориви, е част от възпитанието и от начина, по който хората порастват. Децата от малки трябва да познават негативните си чувства, да могат да ги наричат и да предприемат действия, с които те да се почувстват по-добре, но никой да не пострада. Това е нещо, на което трябва да учим децата от ранна детска възраст и не само в дома, а и в училище, защото, когато станат пораснали възрастни и имат проблем с гнева, с разочарованието и агресията, да не я изливат на най-близкия си човек, на колега или на човек на улицата, а да могат да я канализират по начин, по който няма да наранят или навредят на никому.

Нашето общество е толерантно към домашното насилие, защото това е част от традициите му и се смята, че е норма. За съжаление, изкривената дискусия за Истанбулската конвенция, не подпомогна обществото ни по-добре да се ориентира колко сериозен е проблемът с домашното насилие, но има статистики и проучвания, които са красноречиви колко голям е той и не трябва да го подценяваме.

Настоящата пандемия е изпитание за човечеството. Трябва да покажем солидарност помежду си възможно най-добре. Призовавам всички: ако подозирате, че някой е заплашван или малтретиран, било то във вашето семейство, в семейството в широк смисъл, в квартала или в приятелския кръг, свържете се с полицията или на горещата телефонна линия във вашия район.