Пума Пунку - неразгаданата мистерия

Строителите на комплекса в Боливия може да са пришълци от Космоса

Мистика
19:48 - 29 Юни 2019
3603
Пума Пунку - неразгаданата мистерия

Пума Пунку или Вратата на Пумата е едно от неразгаданите чудеса на света. Това е мегалитен комплекс в Боливия, разположен на повече от 4 хиляди метра надморска височина в близост до езерото Титикака. Каменните руини на Пума Пунку са част от четирите обекта в древния град Тиахуанако, наред с пирамидата Акапана, платформата Каласасая и Подземния храм. Комплексът представлява глинен насип, облицован от точно изрязани и форматирани мегалитни блокове. В радиус от един километър от Пума Пунку са скрити под земята останки от различни строежи, мостове и даже водопроводи.

В превод Тиахуанако означава Мъртъв град. По времето на инките вече никой не живеел в него. Самите инки, които били забележителни строители, били уверени, че този впечатляващ каменен град можел да построи само върховният им бог Виракоча. Повечето археолози са на мнение, че комплексът е построен около 6 век след Христа от индианците аймара, обитаващи района на езерото Титикака.

Радиовъглеродният анализ на насипа обаче отнася времето на строителството към 1510 година преди Христа, като се прави забележката, че изследването се отнася само за повърхностния слой и е възможно мегалитите да са много по-стари. Някои изследователи определят възрастта им на поне 17 хиляди години. Химически анализи показват, че блоковете от червен пясъчник са докарани от кариера, намираща се на 10 километра от комплекса, а блоковете от андезит са транспортирани от още по-голямо разстояние – от 90 километра. Как е ставало това, все още не е ясно.

В хода на разкопките археолозите успяват да възстановят първоначалния вид на Пума Пунку. На хълм са били разположени група съоръжения, обградени от каменни блокове и издигащи е над съседните местности под формата на буквата Т. Обработката на блоковете е толкова съвършена, че те са се стиковали един в друг, без да е необходим цимент.

Точността и прецизността на изпълнението свидетелстват за изключителни познания по геометрия и владеене на загубени днес технологии за обработка на камък. Наличието на много взаимозаменяеми типови елементи свидетелства за масово производство. На места за допълнително укрепване на каменните блокове са използвани съединения на бронза, никела и арсена. В Боливия до днес не е открито място, където да се съдържат и трите елемента. За да бъде направено място като Пума Пунку трябва да е имало задълбочено планиране и писмени документи, но нищо подобно не е открито  до днес.

Популярният автор на книги с хипотези за присъствието на извънземни на Земята – Ерих фон Деникен, отбелязва, че през 1651 г. епископът на Ла Паса Антонио де Кастро и Кастильо пише, че Пума Пунку е съоръжение от времената преди последния Всемирен потоп.  Според епископа испанците никога не биха могли да преместят подобни каменни блокове, тежащи всеки между 100 и 800 тона. Комплексът Пума Пунку имал огромни тераси и платформи, като най-голямата е била дълга над 40 метра, широка 7 метра и висока 2 метра. Тежала е най-малко 1000 тона.

В духа на теорията за извънземния произход на Пума Пунку е и твърдението, че целият археологически комплекс Тиауанако с мегалитната му зона доказва, че именно тук се е състояла легендарната война на боговете. В нея са използвани мощни и непознати за съвременния свят оръжия, оставили след в многобройни раздробявания и дупки по огромните монолити.

Почти общоприето е предположението, че стопаните на Пума Пунку са загубили битката, тъй като няма никакви доказателства за опити да бъде възстановен комплексът. Въпреки цялата фантастичност на теорията за война на боговете тя изглежда много по-вероятна от предположенията за разрушаване на комплекса от мощни земетресения или други природни катаклизми, било то и Всемирен потоп.

Легендата на местните индианци разказва, че светът е бил сътворен от гръмотевичния бог Виракоча близо до езерото Титикака. След големия потоп и оттеглянето на водите бог Виракоча слязъл на Земята и вдъхнал живот на растения, животни и хора. Той построил град Тиахуанако и определил четири световни владетели, един от които бил Манко Капак – властелин на света на Голямата мечка, т.н. Северен хоризонт.