Пустинен град пренаписва историята на Америка

На четири часа северно от Лима, склоновете на долината Супе сякаш са нарочно създадени, за да пазят голямата си тайна - ветровити равнини, оголени хребети, трептяща топлина, издигаща се от пустинята - са като непристъпна стена.

Трудно е да си представим, че тези сухи склонове някога са поддържали една от първите велики цивилизации в света - и че погребан под тази пустиня, новооткрит град, пренаписва историята на Америките, пише BBC.

През юли 2025 г. перуанският археолог д-р Рут Шейди представи пред научната общност Пеньико, град на 3800 години от древната цивилизация Карал в Перу. Новооткритият обект включва 18 структури, сред които церемониални храмове и жилищни комплекси. Най-важното е, че той предоставя нови доказателства, че хората от Карал са се адаптирали към климатична катастрофа, без да прибягват до война - стратегия за оцеляване, която изглежда толкова изключителна днес, колкото е била преди хилядолетия.

"Пеньико продължава визията на цивилизацията Карал за живот без конфликти," каза Шейди, която ръководи изследванията в долината от три десетилетия.

Мирната люлка на Америките

Дълг преди ацтеките, маите или инките, сухият бряг на Перу е бил дом на Карал, едно от най-древните и мирни общества в света. Главното им селище Карал-Супе - считано за люлката на цивилизацията в Америките и включено в списъка на ЮНЕСКО от 2009 г. - процъфтява преди 5000 години, паралелно с най-ранните градски центрове в Месопотамия и Египет от другата страна на земното кълбо.

"Карал е бил обитаван от 3000 г. пр.н.е. до 1800 г. пр.н.е.," обяснява Шейди.

За разлика от други градове Карал няма отбранителни стени и изследователите не са открили никакви доказателства за оръжия. Когато Шейди започва разкопките в Карал през 1994 г., тя разкрива общество, изградено върху търговия, музика, ритуали и консенсус.

Според находките, около 3000 души са живели в Карал, плюс няколко по-малки околни села. Стратегическото положение на долината Супе свързва тихоокеанското крайбрежие с плодородните андски долини и далечна Амазонка, създавайки мрежа от културен и търговски обмен. Хората от Карал отглеждали памук, сладки картофи, тикви, плодове и люти чушки, търгувайки за минерали от планините,  маймуни и папагали ара като домашни любимци от Амазония. По крайбрежието събирали миди, водорасли и риба.

"Те имали междукултурни връзки с хора от джунглата, планините и на големи разстояния чак до Еквадор и Боливия, но винаги мирно," каза Шейди. За разлика от тях, ацтеките, маите и инките били милитаристични общности, често водили дълги военни кампании срещу съседните групи.

Гениалността на Карал се простирала и до архитектурата и изкуствата. Амфитеатърът на града бил сеизмично устойчив,

проектиран да издържа на най-силните земетресения по Тихоокеанския пръстен,

и имал уникален акустичен дизайн за големи концерти. Разкопките разкрили 32 напречни флейти, някои изработени от кости на пеликани, други украсени с изображения на маймуни и кондори - материално доказателство за търговия на дълги разстояния и културно включване.

"С тези инструменти те посрещали хора от крайбрежието, планините и джунглата в ритуали и церемонии," казва Шейди.

Колапс в пустинята

Въпреки обществения си успех, Карал се сблъскал с огромно предизвикателство: климата. Преди около 4000 години, 130-годишна суша - част от по-широка глобална промяна, която също засегнала Месопотамия, Египет и Китай - довела до масов глад. Монументалните площади и пирамиди на Карал били изоставени в пустинята.

"Промяната в климата предизвикала криза в Карал",

казва Шейди. "Реките и полетата пресъхнали. Те трябвало да изоставят градските центрове, което се случило и в Месопотамия."

Години наред екипът на Шейди предполагал, че гладуващите оцелели избягали изцяло към крайбрежието, където можели да събират миди и риба. Разкопките във Вичама, обект в съседната долина Хаура, изглежда подкрепяли тази идея. Но скорошното откритие на Пеньико разказва друга история.

Пеньико: оцеляване чрез адаптация

Изграден нагоре по реката от Карал на 600 м надморска височина, само на 10 км от Карал-Супе, Пеньико показва как някои от хората на Карал се адаптирали, като се преместили по-близо до водоизточници, захранвани от ледници. В долина, където реките пресъхнали, близостта до планинската стопена вода означавала оцеляване.

Това, което прави този факт толкова забележителен, не е само самото преместване, а начинът, по който обществото реагирало. Няма доказателства за война, оръжия или укрепени стени в Пеньико - рядък резултат във времена на недостиг.