"Ако знаех само аз номера на Господ Бог, щях да му звънна..."

Топ
17:45 - 05 Април 2021
7009
"Ако знаех само аз номера на Господ Бог, щях да му звънна..."

Много искам да си поговоря със Слави Трифонов. Ей така, както със сините, червените, лилавите, зелените, пембените политици се разбираме и сядаме в уречения час на една маса, а между нас - един диктофон и въпроси, много въпроси. За червеното ферари, за неговия избирател, за българите в преследване на милиона с цвят зелен... 

Някои от политиците, с които професията ме срещна, се задържаха из кулоарите на парламента, други отдавна паднаха зад борда и се претопиха след мандат-два до обикновени бизнесмени с малки фирми за далаверки по родните градове. Но всички те говореха. Вярно, понякога пиарите им ги пазеха, репчеха ми се, понякога отговаряха едносрично, но и в сричката има тон, има намек, има истина. Понякога не си харесваха собствените думи и искаха да се самоцензурират. Понякога пращаха цветя за "готиното" интервю (готино интервю за политика няма).

Понякога вдигаха скандали в 8 сутринта в събота защо заглавието не е било предварително съгласувано или се сърдеха за кофти снимка на първа страница. Имам си и персонални рекорди - като този да чакам Сергей Станишев 6 часа на крак за 5 въпроса, когато за пръв път стана шеф на ПЕС. Или като този Волен Сидеров да ме изгони след втората минута и да ме приклещи в коридора на централата си на пл. "Славейков" с готов юмрук пред лицето ми само 6 месеца, след като в друго интервю сме си говорили за Бог.

Обаче всички те говореха. Смешно, с диалект, фъфлещи, сложни, многословни, банални, цинични, груби, простовато - говореха. 

Слави Трифонов не говори. Той декламира. От фейсбука си, от телевизията си. Интервю с него или някой от току що родилите се политици от партията му е забранено. Беше така още при учредяването на "Няма такава държава", когато нито един от присъствалите на събранието не посмя да излезе от залата и да обясни на журналистите какво са обсъдили и кого са избрали, само един Тошко Йорданов се нави на медийния интерес и от някакво останало етично съображение все пак благоволи да ги извести за новото амплоа на Слави Трифонов като политик.

Това продължи и при събирането на учредителите на "Има такъв народ". Мина през летните протести, на които самият Трифонов никога не се появи, а бе заместен от репортер на кабеларката си. И така забраната стигна до предизборната кампания - той не се срещна с нито един свой избирател, различен от водач на негова листа, не даде нито едно интервю пред национална медия. Бъдете сигурни, това ще продължи и след като прекрачи прага на Народното събрание.

А там новата пленарна зала е построена специално за него. Защото в бившия партиен дом журналистите са натикани в няколко кьошета с право на 3 действия - стенографирането от монитори, снимането на прескъпите костюми на депутатите и придвижването до "трибунката" - когато те, политиците, решат, по каквито теми те, депутатите, харесват. 

Слави Трифонов няма да отговори нито с кого води преговори за коалиции, нито каква формула за кабинет ще предложи, нито кога се събират органите на партията му за големите решения (а те винаги са големи, когато касаят втората политическа сила в страната). Ще научавате постфактум, от предварително записано видео във фейсбук канала "Слави Т. Трифонов". 

Оправдават го, че твърде дълго е бил в самата медийна среда и бил наясно колко деградирала била тя. Моля се някой колега от "Шпигел" или поне от "Блиц" (Сърбия) да пробва вместо нас в такъв случай. Днес всички говорят за Слави, а той не иска да си говори с никого. И на ум си пея без да богохулствам: 

"Ако знаех само аз
номера на Господ Бог,
щях да му звънна...", 

докато убедено мисля, че избирателят на Слави Трифонов се превърна в неговия собствен емблематичен рефрен. Май наистина иска просто едно ферари с цвят червен, един милион с цвят зелен...