"Без крила" на Ники Илиев полита към кината на Никулден
Филмът е вдъхновен от истинската история на лекоатлета Михаил Христов, който губи двете си ръце при инцидент с ток
Новият филм на режисьора и сценарист Ники Илиев - „Без крила“ тръгва по кината на празничния 6 декември, когато празнуваме Никулден. Главната роля в лентата е поверена на Наум Шопов-младши. Продуцент е Башар Рахал. Оператор е Симеон Кермекчиев, музиката е на Иван Тишев. Участват още Леарт Докле, Иван Иванов, Стeфани Обадяру, Параскева Джукелова, Башар Рахал, Георг Киряков, Иво Карамански и др.
„Без крила“ е разказ за живота на Михаил Христов – параолимпийски световен шампион на дълъг скок, от момента, в който губи двете си ръце при инцидент с електрически ток и взима решението да се занимава професионално със спорт. Филмът проследява личната му борба както на психологическо ниво, така и на физическо.
Мишо, Слави и Иван, и тримата на 14 години, карат колела в покрайнините на Плевен, когато биват изненадани от буря.
Колелото на Мишо поднася и той случайно се опира в активен трафопост. Това води до волтова дъга, която го праща метри назад. Мишо се буди в болница, когато установява, че и двете му ръце са ампутирани. В следващите месеци той и родителите му се опитват да се адаптират към новия му начин на живот – с ортопедични протези.
Бъдейки различен от останалите, Мишо изпада в тежка депресия и започва да страни от приятелите си, губи цел в живота си. Това се променя, когато се запознава със Стела Енева (параолимпиец) и започва са се занимава с лека атлетика. Впоследствие започва да тренира дълъг скок, под крилото на бившия състезател Петър Дачев.
Въпреки че открива ново призвание в живота си, мести се в София и е приет в университет, Мишо продължава да не може да приеме себе си и това, че не е като повечето хора. Той изпитва дълбок срам от състоянието си и постоянно крие протезите си от хората. Тази му особена уязвимост обаче успява да привлече Ирена, българка с нигерийски произход, която цял живот се е чувствала като аутсайдер. Двамата постепенно започват връзка, която се разпалва.
Ирена иска да е журналист, да изразява себе си, да казва истината и да заема позиция, докато Мишо е затворен в себе си и използва гнева си за да печели на пистата - нещо, което развива все повече, като на първото си състезание в Дубай взема бронзов медал на дълъг скок.
Въпреки това той продължава да не може да се възприеме и продължава да крие протезите си от другите хора, нещо което Ирена не харесва и го окуражава да направи точно обратното – да даде пример на други в подобно положение. Мишо е тотално против и това води до конфликт между тях, който ескалира още повече, когато той започва да я ревнува и да се дразни на общуването й с други хора.
Гневът на Мишо стига до своя пик и, освен Ирена, той е на път да загуби и треньора, и кариерата си. След срещата си с момиче, болно от церебрална парализа и с други хора, с липсващи крайници, Мишо се захваща да прави нов вид протези. Печели световната титла по дълъг скок в Дубай,
като вече скача само с една протеза и успява да приеме факта, че хората го виждат без ръце. Малко след това той приключва спортната си кариера, но вече е намерил ново призвание, а именно – да прави протези, които да дарява и като същевременно с това започва да работи и като мотивационен говорител.
