"Бойците" на Цветан Василев искат скандалния Бойко Атанасов за главен прокурор

В навечерието на откриването на процедурата по избор на следващия главен прокурор съмнителното гражданско сдружение "БОЕЦ", което не крие контактите си с укриващия се вече пета година от българското правосъдие подсъдим фараон Цветан Василев, обяви, че предлага номинацията на скандалния следовател от Бойко Атанасов за следващ "обвинител №1"

Според Конституцията и Закона за съдебната власт такава номинация няма шравна стойност. Въвличането на името на магистрата може по-скоро да се използва за опит за натиск върху основните действащи лица в най-важната конкурсна процедура в съдебната власт през настоящата година, пише "Правен свят". На въпросната "номинация" трябва да се гледа като на част от "хибриден" сценарий, с който противниците на действията на държавното обвинение се опитват да дискредитират процедурата, при това във възможно най-ранния й етап.

Шефът на "БОЕЦ" Георги Георгиев на разпивка с Мустака в Белград

От години Атанасов се кандидатира за всеки пост за административен ръководител в държавното обвинение на територията на столицата. През 2011 г. Атанасов иска да оглави Софийската районна прокуратура, но кадровиците единодушно избират за втори мандат Александър Налбантов. Следователят получава нула гласа.

Непосредствено след това Атанасов се впуска в продължителен маратон – за четири години кандидатства четири пъти за градски прокурор на София. Малко след като не е успял да стане районен прокурор, Атанасов пуска документи за административен ръководител и на Софийската градска прокуратура, но ВСС преизбира Николай Кокинов. След уволнението му през 2013-та година, овакантеният пост отново е атакуван от Бойко Атанасов. Следователят и този път не получава нито един глас от кадровиците – 14 от тях гласуват "против", а 8 "въздържали се". Неизбрани са и другите двама кандидати.

Концепциите на кандидата и в четирите процедури, които по собственото му признание са "еднотипни", са изпълнени с негативни констатации за работата на колегите му следователи и за прокурорите от СГП. Отправят се неподплатени с доказателства твърдения за намеса в работата на държавните обвинители, говори се дори за нуждата от предприемането на законови действия от административния ръководител на СГП спрямо висшестоящите обвинители. Всъщност, общото в концепциите е, че най-малкото, което би се случило, ако случайно бяха приложени, е отдавна да се бе стигнало до ликвидиране на независимостта, а вероятно и на самата институция Софийска градска прокуратура.