"Гардиън": Автократичен и циничен, Вучич е злонамерено присъствие на Балканите

През лятото, когато европейските лидери се фокусираха върху дипломатичната совалка на Доналд Тръмп по въпросите на търговията и Украйна, те запазиха дискретно мълчание по отношение на друга криза в Източна Европа.

Вече над девет месеца в Сърбия масови студентски протести оспорват авторитарното управление на Александър Вучич, който е на поста министър-председател и президент от 11 години. Досега Брюксел до голяма степен предпочиташе да не обръща внимание.

Катализаторът за някои от най-големите демонстрации в историята на Сърбия беше срутването на козирката на новоремонтирана жп гара във втория по големина град в страната — Нови Сад, което доведе до смъртта на 16 души. Бедствието се приписа на дълбоко вкоренени измами и корупция, ръководени от управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) на Вучич, и бързо се превърна в искра за движение за демократични реформи. Студентите настояват за предсрочни избори и нова ера на прозрачност и отчетност в страната, която все още е кандидат за ЕС, пише БГНЕС. 

С нарастването на гнева и разочарованието по улиците реакцията на Вучич става все по-жестока. Без доказателства той твърди, че чуждестранни агенти се опитват да „внесат революция“. В същото време Вучич започна безмилостни репресии срещу групи на гражданското общество, получаващи чуждестранно финансиране. По улиците този месец организирани тълпи нападнаха протестиращи. Според съобщенията те са ограбили бизнеси, собственост на противници на Вучич. Има многобройни сведения и за полицейско насилие. На фона на спиралата на насилие една скорошна антиправителствена демонстрация в Белград се проведе под лозунга: „Нека им покажем, че не сме боксова круша.“

Той подчерта, че Хърватия трябва да заеме по-остра политическа позиция спрямо „всички манипулации на управлението на сръбския президент“
Протестиращите заслужават повече подкрепа и солидарност от ЕС, отколкото получават. Автократичен и циничен, Вучич е злонамерено присъствие в политиката на Западните Балкани. Отвъд границите на Сърбия той отдавна култивира коварна и дестабилизираща етнонационалистическа програма по отношение на Косово и Република Сръбска — етническото сръбско образувание в Босна и Херцеговина. У дома той все повече се превръща в заплаха за демокрацията.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) установи, че парламентарните избори в Сърбия миналата година бяха помрачени от медийни пристрастия и използване на правителствени мрежи за покровителство, за да се повлияе на вота. Авторитарният отговор на протестите — които се разпространиха и в малките градчета, подкрепяни от Вучич — допринесе за срив на общественото доверие в лидер, който е впрегнал силата на държавата, за да обслужва собствените си политически интереси.

Ако ЕС желае да я използва, разполага със значителен икономически лост. Блокът осигурява над 60% от преките чуждестранни инвестиции в Сърбия и е обещал 1,6 милиарда евро на Белград до 2027 г., обвързани с бъдещи реформи. Но Брюксел не желае да види как страната се плъзга още повече в орбитата на Русия и в резултат на това смекчи всякакви критики към г-н Вучич. От своя страна президентът изигра хитър геополитически баланс — изпращайки оръжия чрез трети страни както на Киев, така и на Москва, и предоставяйки на ЕС решаващ достъп до значителните литиеви резерви на Сърбия.

След насилието това лято Вучич със закъснение призова миналата седмица за диалог с протестиращите. Но това, от което Сърбия се нуждае, са свободни и честни избори и обръщане на авторитарното пълзене от последното десетилетие. Във време, когато либералните ценности на ЕС са оспорвани както във Вашингтон, така и в Москва и Пекин, той трябва да ги защитава много по-решително в битката за демократични реформи, които се провеждат извън собствените му граници.