"Ню Йорк Таймс": Европа се готви за война без край в Украйна

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заети с войната в Иран, Европа се подготвя за по-дълга война в Украйна, като надеждите за постигане на споразумение между Москва и Киев намаляват, пише в пространна статия базираният в Берлин кореспондент на в. "Ню Йорк Таймс" Стивън Ерлангер.

Това оставя Украйна до голяма степен сама, водейки изтощителна война с Русия, без да се вижда край. Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата и никой не очаква, че уреждане на войната би било възможно без активното американско участие и натиск върху Русия, което Тръмп винаги е бил несклонен да упражни.

Няма и очевиден заместник-посредник, който да има значително влияние върху двете страни.

Петнадесет месеца, след като Тръмп обеща да сложи край на войната за един ден, "се оказваме до голяма степен там, откъдето започнахме преговорите", казва Джеймс Шер, анализатор по въпросите на Русия и Украйна, говорещ от Киев, столицата на Украйна.

Той допълва: "Европейците все повече разбират, че има фундаментална несъвместимост на интересите и целите между Украйна и Русия, и единственият разумен път е да продължим да подкрепяме Украйна и да не позволим на Русия да постигне победа с военни или политически средства".

Президентът на Украйна Володимир Зеленски "е загубил 80 процента от илюзиите си" относно способността си да получи подкрепата на Тръмп, казва Шер. "Неговото разбиране за Америка е коренно различно." Украинците вярват, че се държат добре във военно отношение и че всяко разрешаване на конфликта "ако изобщо има такова, ще се случи на бойното поле".

Между Киев и Вашингтон продължават някои неформални разговори на по-ниско ниво, пише авторът. Украинските власти продължават да настояват за тристранни преговори със САЩ и Русия, която обаче ги отхвърля. Украинците дори са предложили източната част на Донбас, която Москва и Вашингтон изискват Украйна да изостави, да се нарича "Донниленд" - опит да се задоволи суетата на Тръмп. Но сериозните преговори засега са преустановени.

Що се отнася до преговорите, "истината е, че Русия никога не ги е вземала на сериозно. Ето защо е още по-важно да подкрепим Украйна", заяви германският министър на отбраната Борис Писториус на среща на контактната група за Украйна този месец.

Решението, взето в сряда от Европейския съюз, да предостави на Украйна безлихвен заем в размер на 90 милиарда евро, е ясен знак за ангажимента на Европа към Украйна на фона на незаинтересоваността на САЩ и засилените руски атаки срещу украинската гражданска инфраструктура.

Европейците подчертаха тази подкрепа с още два пакета санкции, насочени срещу Русия, нейните икономически интереси и износа на петрол чрез нейния "сенчест флот". 20-ият пакет, одобрен в четвъртък, беше блокиран от февруари насам от Словакия и унгарския премиер Виктор Орбан, който загуби битката за преизбиране на парламентарните избори този месец. Длъжностните лица вече работят по 21-и пакет, за да се адаптират към промените в руската политика.

Европейците се надяват, че руският президент Владимир Путин ще приеме, че Москва е спечелила всичко, което може в Украйна, и трябва да прибере победите си и да преговаря сериозно за прекратяване на конфликта, но признават, че Путин иска да преговаря с Вашингтон, а не с Брюксел, заявиха няколко европейски длъжностни лица, пожелали анонимност.

С европейските средства Украйна разполага с ресурси и капацитет за известно време и "не се нуждае от споразумение на всяка цена през тази година", казва Александър Габуев, директор на Центъра "Карнеги Русия-Евразия", цитиран от "Ню Йорк Таймс".

Ситуацията на фронта може да се промени, но украинците се справят добре, смята той и допълва: "Не изглежда руснаците да постигнат значителни успехи, а по-скоро да продължат да понасят колосални загуби за сметка на незначителни печалби", докато икономическият натиск върху Москва донякъде е облекчен от по-високите цени на енергията. Затова никоя от страните не изпитва силен натиск да сключи споразумение точно сега, казва той.

Украинците са постигнали известен успех в нанасянето на щети на руската нефтена инфраструктура. Но проблемът за европейците е, че "ни липсва теория за победа за Украйна", каза Клаудиа Майор, експерт по отбрана в Германския фонд "Маршал". Идеята беше да се окаже достатъчен натиск върху Русия, за да промени изчисленията си, "но никога не дадохме на украинците достатъчно, за да го направят... Сега просто се опитваме да задържим украинците в играта, докато нещо в Москва се промени - някой умре или бъде изхвърлен през прозореца, или икономиката се срине. Но това не е стратегия", казва тя.

Чиновниците от ЕС приемат, че са твърде ангажирани с Украйна, за да бъдат възприемани като посредници от Москва. Въпреки това Париж се опита да започне преговори с Русия.

Президентът на Франция Еманюел Макрон направи едностранна стъпка към Москва, като изпрати там главния си съветник по външната политика Еманюел Бон през февруари. Идеята беше да се гарантира, че европейците няма да бъдат изключени от преговорите за Украйна, но руснаците бяха до голяма степен пренебрежителни, като външният министър Сергей Лавров го нарече "жалка дипломация".